Всичко е възможно - Завръщането (част 2)

Кейли?!

Минаха 5 дена откакто бях в стария ми град. Попринцип родителите ми трябваше да бъдат вече тук,но полета им се отложи заради буря. Утре трябваше да си дойдат. Фауста също я нямаше.
Не знам къде беше отишла.
Томас излезе преди 1 час.
Реших да изляза и аз. Отидох в старото ми училище да се запиша пак. Видях Стивън с момичето с което ми изневери. Предателите. И нали знаете, че във всеки клас има по две кифли, които всеки мрази. Е тук в моя клас бяха пет. Поне в бившия ми клас бяха.
Отидох в дирекцията.
-Добър ден, господин Браун.-казах аз учтиво.
-Госпожице Кейл?Каква изненада!
-Дойдох да се запиша отново. Може ли?
-Разбира се! От понеделник можете да идвате на училище.
- А във "а" или "б" клас ще съм?
"Само да не е "а", само да не е "а"" - повтарях си на ум.
-В стария ви клас. "А".
"Неееее" извиках на ум.
Усмихнах се. Тръгнах да излизам, но се спрях.
-Искате да ме питате нещо ли, госпожице? - каза господин Браун.
-Ами да. Къде е Кейли? Искам да говоря с нея.
-Кейли се  отписа от това училище един ден след като замина. Не ми каза защо.
-Добре. Довиждане.
Излязох от дирекцията  и от училището. Къде ли е отишла Кейли? Единствения начин да разбера е да отида в дома и, ако още живее там. След около 10 минути бях пред тях почуках на вратата. Отвориха родителите и, не ми казаха къде е. Само ми дадоха едно писмо от нея и затвориха вратата.
Отидох на едно място, където си играхме с Кейли като малки. От това място се виждаше целия град.
Отворих писмото. В него пишеше:
"Скъпа, Рокси....
Щом четеш това писмо, значи съм много далече. Много. Дори ти няма да стигнеш там. След като замина... с предателите се скарахме жестоко... Не ти казах... за което съжалявам, но имах гадже от един месец. Наистина ме болеше, че криех от теб,но той не искаше никой да знае... Не ти вдигах, не ти отговарях.... Със гаджето ми се скарахме. Скъсахме. Минаха две седмици откакто те нямаше. Не издържах. Затова се отписах от училището. И написах това писмо. Оставих го в кухнята с бележка до родителите ми:"Дайте го на Рокси не го отваряйте. Обичам ви! " И след това мисля да си прережа вените. Знай че те ОБИЧАМ БЕЗКРАЙНО МНОГО. И ти не си виновна за това, което ще направя. Не си и никога няма да бъдеш. Другите бяха. Ще ти дам един съвет преди да си отида: Не вярвай на никой, освен ако не се докаже достатъчно, за да нямаш и грам съмнение, че ще те нарани или излъже.... Сбогом Рокси... Не ме мисли, аз ще бъда в твоето сърце ЗАВИНАГИ. Обичам те. Много."
-Какво??? Кейлиии? Неееее!-извиках с пълно гърло. Вече разбрах защо родителите и реагираха така... не им се говореше....
Седнах на една люлка. Плачех толкова много, че очите ми пресъхнаха. Започнах да си спомням нашите забавни  и тъжни моменти... как се запознахме.... как един път аз паднах и тя се смееше половин час, буквално аз дори засичах... как си правихме телефонни шеги.... как гонихме птиците по площада... първите ни гаджета.... първото ни парти с преспиване.... първият път когато се скарахме... първият път когато плачехме заедно за глупости...
Познавам я повече от мен самата.
Мислех много за това, което се е случило но... това...
не можеше да е вярно... не можеше... не....
Станах от люлката и казах на глас:
-Отказвам да е възможно това. Отказвам.
-Отказвам да повярвам, че това е възможнооо. - извиках отново...
-Това не е вярно. Не е. Просто не е. Просто отказвам да повярвам.- извиках още по-силно.
След това седнах на люлката с писмото в ръка, със сълзи в очите, гледайки града отгоре и чудейки се какви хора има в този град , за да се стигне до самоубийство.....