Всичко е възможно - Завръщането (част 2)

Рождения ден

-Изненадааа! - извикаха много хора.
Аз се стреснах и паднах от дивана. Всички започнаха да се смеят. Когато се осъзнах пред мен стояха Томас, Скот, глутницата му и....
Дерек и Фауста.
Но нали бяха заминали в Мексико? Или е било част от изненадата. Всички започнаха да ме прегръщат. И да ми честитят рождения ми ден. Бях много радостна, че всички бяха тук.
Е... почти всички....
Както и да е. Прекарах си страхотно. Пяхме, танцувахме, ядохме, пихме (кола естествено).
Без алкохол на моето парти!
След като си тръгнаха глутницата на Скот,Скот и Томас подреждаха, а аз изпращах Фауста и Дерек до колата. Полетът явно им бил отменен миналия път. Таа.. изпратих ги. След това помогнах малко на Скот и се качих горе на една от терасите ни. Скот ме последва.
-Хей. - каза той тихо.
-Ъм.. здрасти.
-Хареса ли ти изненадата?
-Ооо даа, разбира се. - казах аз неубедително.
-Не ти хареса, а?
-Не хареса ми много. Но..
-Липсва ти, нали?
-Кой?
-Не се прави, че не знаеш, Рокси. Той не дойде. Затова си леко тъжна, нали?
Кимнах. Загледах се в далечината.
-Знаеш ли?
Погледнах към Скот в знак да продължи.
-Тео е инат. Не ти се сърди спокойно. Фауста, аз и Дерек му обяснихме всичко. Просто дай време на ината му.
-Ахъм. Ясно добре. - казах сякаш не ме интересуваше, но не беше така.
Просто исках да спра сълзите си, които напираха да излязат.
-Ето и тя инат. Потиска чувствата си. Много си приличате. Но с инат няма да се имате отново.
-И какво трябва да направя?
Скот свали поглед от мен. Погледна в далечината. Имаше неловка тишина. Не след дълго Скот тръгна към вратата на терасата , за да си тръгва, но преди това се обърна към мен и каза с доста сериозен глас :
-Бори се. Това направи. Не бъди инат. Бори се, Рокси. Бори се, за да го спечелиш. Без борба нищо няма да имаш. Нищо.
Той ми намигна и ме остави сама.
Аз разсъждавах над това, което беше казал. Беше прав. Много прав. Загледах се отново в далечината. Виждаха се светлинки все едно небето беше долу. Чуваха се звуци от коли, мотори, плачещи дечица, викове породени от силни смехове.
Питах се :"Дали има хора с толкова объркан живот, колкото моя? Изобщо за този свят ли съм? Защо съм такъв къръг?"
-Може би това беше изпитание от съдбата. Може би искаше да види колко съм силна. Може би искаше да види дали ще се потдам на слабостите ми, ще се откажа от това да се боря. Не! Няма да се откажа!Чули ме съдба? Няма да се откажа. - казах на глас.
Много често разсъждавах на глас без да осъзнавам.
Понякога се питам "Дали не съм луда?"
Но не не съм луда просто водя живот, който другите си нямат на идея, че съществува. И това ми харесва. Харесва ми да водя живот, различен от другите хора. Харесва ми да съм различна.
Чух някакви стъпки да наближават по - близо и по-близо до къщата ми. Изтърсих се веднага от мислите си и погледнах към движещата фигура. Беше ми много позната.

Това беше....