Всичко е възможно - Завръщането (част 2)

Втори ден (част 2)

  (Гледните точки на Тео и Роски)  

Тео
Събудих се от аромата на палачинки. Това беше любимото ми. Слязох долу и видях Рокси.
-Ти готвиш? - казах рязко, макар че не исках да прозвучи така.
-Ами май така изглежда.
-Аз.. не знаех, че...
-Е вече знаеш. - каза тя твърдо.
Тя се държеше странно. Беше много рязка и с твърд тон. Както аз се държах с нея. Не ми беше приятно. А на нея какво и е било...
Изтърсих се от мислите си и седнах на един от столовете.
Изядох всичките палачинки.
-Много си гладен. - каза тя с насмешка.
-Ами да май. Ъм Рокси, трябва да ходиш от днес на училище. Така че се приготви.
Тя кимня и отиде в стаята си. След 10 минути беше готова и тръгнахме към училището.

Рокси
Не разбирам Тео първо се държи с мен студено, след това мило и пак студено. Много ме обърква. На сутринта исках да му направя палачинки,за да го зарадвам.
Но толкова рязко си зададе въпроса"Ти готвиш? ", че разбрах че плана ми няма да се получи. Реших да се държа както той с мен. Но трябваше да се оправям за училище. Бях много бърза в това.
След като ме изпрати до шкафчето ми той си тръгна и ме остави. До мен дойде някой. И кой е според вас? Нейт дам.
-Какво искаш? - попитах аз.
-Какво искам ли? Да не казваш нищо на Тео за разговора ни.
-Какъв разговор?
-Който трябва да обсъдим.
-Какво? Нищо не разбирам!
Тогава Тео дойде и докосна рамото на Нейт. Той се стресна. Какво толкова е направил Тео, че великия и безстрашен  Нейт да се страхува? Не знам. Но ми харесваше, това което прави Тео. Защитава ме.

Тео
Когато видях Нейт да говори с Рокси  полудях. Бях го заплашил преди време да не я доближава, но явно не разбираше от дума. Но пък ми харесва като потрепна когато го докоснах по рамото. Хах страх го е от мен. Но от Рокси не. Това е проблема. Защото може да ме няма, когато пак отиде при нея. Кой знае ако не бях дошъл какво щеше да и наговори.. Този тип много го мразя. А брат му още повече. И знаете ли? Лео е в класа на Рокси. Как ще я защитя от тия двамата?
-Махай се. - казах на Нейт твърдо.
Той извърна глава и видя очите ми променени. Но не послуша заповедта ми.
-Чу ли какво казах?
-Няма да се махна! Не се меси в разговорите ни!
-Не мисля, че на Рокси и е много приятно да говори с теб. Така че си върви, иначе...
Като чу "иначе" той потрепна чух колко силно биеше сърцето му.
Рокси ме гледаше объркано. Какво ли и минаваше през главата? Докато се чудех Лео дойде.
-Взимай брат си и оставете Рокси на мира! - повиших тон на Лео.
Той не каза нищо. Просто побутна Нейт в знак да си тръгне.
-Какво? - попитах Рокси, която гледаше още с объркания си поглед.
-Аз.. благодаря.
-За нищо. Ама май не това искаше да ми кажеш.
-Не само това е.
-Сигурна ли си? Знаеш, че съм върколак и усещам кога ме лъжат.
-Ами аз...
Хванах я леко за ръката дори тя не усети. Доближих се до нея. И я погледнах в очите
-Рокси, кажи ми.
-Ами защо толкова ги е страх от теб?
-Нейт и Лео ли?
-Мхм
-Ами имаше една случка...
-Каква?
Дръпнах я. Хванах и ръката по-силно и тръгнах към двора на училището. Седнахме на една пейка и започнах:
-Ами аз... просто го бях сплашил преди време да не те закача. Това е.
-Само това? А Лео?
-Той беше там когато сплаших Нейт. Сигурно и той се е изплашил.
-А как... Как така?
-Смисъл?
-Ами не вярвам, че са се стреснали от това. Сигурен ли си, че е само това?
-Да, а сега върви. Не пропускай часовете.
Тя кимна и си тръгна.А аз останах на пейката вцепенен...