Всичко е възможно - Завръщането (част 2)

Първи ден

Рокси
Когато Тео се появи пред него и Нейт изчезна в далечината бягайки. Тео взе куфарите ми и тръгна из къщата, а аз вървях след него. Не след дълго спря пред една врата отвори я и сложи куфарите на земята.
-Това е стаята ти. - каза той твърдо.
И излезе и затвори вратата. Нямах сили да разопаковам багажа. Затова седнах в единия ъгъл на стаята и започнах да плача. Не след дълго вратата се отвори.
-Какво ще ядеш? - попита Тео.
-Не съм гладна. - казах през сълзи.
-Виж, Рокси достатъчно ми е, че ще те гледам, ако не искаш да се караме давай по-кротко.
-Не съм ти отговаряла, за да ми казваш това.
-Не искаш да ядеш. Може би затова го казвам.
-Може би не съм гладна.
-Хубаво.
Тео тръгна да затваря вратата, но аз го спрях.
-Чакай.
-Какво? Огладня ли? - каза той с насмешка.
-Не. Искам да ти благодаря. За... Нейт.
- Добре.
И Тео затвори вратата. През целия разговор той говореше с раздразнен глас. През целия разговор се гледахме в очите. Заплаках отново. Събудих се в 3:00. Явно бях заспала. В корема ми беше като буря. Беше ми лошо. Станах бавно и вървях до вратата сигурно 10 минути. Търсих тоалетната, но не я намерих, но пък се блъснах в Тео.
-Казах ти, че ще огладнееш. - каза той.
-Не съм гладна, Тео! - повиших му тон.
Залитнах и се подпрях на него.
-Ти да не си пила? - каза той  студено.
-Не. Много ми е лошо.
Тео ме спогледа. Преди да осъзная той вече беше ме гушнал както гушат булките.
-Какво правиш?-казах аз.
-Занасям те в стаята. Не можеш да вървиш камо ли да стигнеш до там.
Тео ме заведе, сложи ме на леглото и ми даде хапче. След това явно съм заспала.

Тео
          *На сутринта *
Трябваше да излизам затова се оправих на бързо. И отидох в кухнята. Рокси беше там.
-Как си? - попитах.
-Ами добре.
-Аз излизам. Ще се върна късно. Ти внимавай какви ги вършиш тук.
-Може ли и аз да изляза някъде?
-Да, давай. Нейт нека те хване. Тук си в безопасност.
-Какво пречи на Нейт и тук да влезе?
-Казах не! - повиших тон.
-Но...
-Виж не се възползвай от вчера просто ти беше зле и се погрижих за теб . Всичко си е по старо му. Ясно?
-Не ми трябва твойта загриженост, ако ще е само за това. Дръж се и тогава по стария начин. Аз ще си се оправя!
-Рокси!-извиках
Осъзнах че съм я хванал за ръцете (между рамото и лакътя ) и я гледах в очите.
-Просто си трай! Защото... - продължих.
-Защото какво?
-Не ме предизвиквай!
Пуснах я и треснах вратата. За по сигурно я заключих.

Роски
Тео е... такъв идиот. Мразя го. Нее... Какви ги говоря? Аз го обичам.
Защо се държи с мен като няква прислужница? Дали ме мрази или е инат, както каза Скот? Не знам. Отърсих се от мислите си. Потърсих нещо за ядене. Направих си два сандвича и цял ден гледах филми или си пях. Вече беше 23:30. Тео го нямаше още. Затова си облякох пижамата, надух музиката и започнах да подскачам и танцувам. Но не осъзнах че имам публика...