Всичко е възможно - Завръщането (част 2)

Бавачка?!

Рокси
-Родителите ми...-започна Томас.
Още една сълза се спусна по бузата  му.
-Томас казвай какво е станало.
-Ами имало е пожар в къщата...
-О, боже мой! Добре ли са?
-Поне така казаха от болницата.
-Болница?
-Мхм. Рокси трябва да замина. Веднага!
-Добре. Отиди няма проблем. Спокойно.
-Но не мога да те оставя сама. Аз заминавам утре следобед. Няма как за толкова малко време да намеря кой да се грижи за теб.
-Томас не съм малка! И сама мога да се грижа за себе си! Не се нуждая от бавачка! - развиках се.
-Не аз бях този, който щеше да направи същото като Кейли, Рокси!
Сълза се стече по бузата ми. Томас не промени ядосаното изражение.
Имаше около 10 минути неловка тишина. След това той каза:
-Ще говоря с Тео. Ако се съгласи оставаш.
-Какво? Тео? Защо точно Тео?
-А на кой искаш да те оставя?! На Фауста и Дерек ли? Които са в чужбина! Или на някой от глутницата на Скот? Които са несериозни! А и не ги познавам добре... Или на Скот? Който е твърде зает, за да се занимава с теб! Ако искаш направо да извикам Нейт! А? Само на Тео мога да разчитам сега!- развика се Томас.
-Не е нужно да ми викаш Томас. Аз.. просто попитах.
-Знам. Извинявай... аз просто притеснен съм за родителите си.
-Спокойно всичко е наред.
Томас се усмихна и излезе . Сигурно отиде при Тео.

Тео
Томас ми звънна. Искаше да говорим. За какво ли? Не знам,но май нямаше да е добра новина. Както и да е. Отидох на мястото, където ми каза да се срещнем.Той дойде. Изглеждаше малко притеснен.
-Казвай, братле. - започнах.
-Може ли една услуга?
Кимнах.
-Трябва да замина спешно при родителите си.
-Какво общо имам аз с това?
-Ами Рокси.
-Какво за нея?
-Тя иска да остане тук. Но не мога да я оставя сама, заради една случка в стария ни град. Нямам и доверие, когато я оставя сама. И може ли да я наглеждаш?
-Ти сериозно ли, Томас? Знаеш, че отношенията ни...
-Да знам. Но само на теб мога да я поверя. Дерек и Фауста са в Мексико. Скот е зает с глутницата, а пък тя (глутницата )  няма да и влияe добре.
-Ще си помисля.
Томас не каза нищо. Само ме гледаше настоятелно. Явно нямах избор.
-Добре, добре. Колко време ще си там.
-Благодаря тиии. Ами и аз не знам. Ноо много ти благодаряя!
Томас ме запрегръща.
-Но ще дойде в моята къща. Ясно?
Той кимна. И си тръгна. Как ли щях да издържа Рокси. Не можех да спра да мисля за нея. А когато се опитам да не мисля за нея все някой ще ми я напомни. Мразех това. Направо чудесно! Честито Тео ще гледаш момичето, с което не можеш да говориш , а само да и викаш. Забавно нали?

Рокси
Томас се прибра. Каза ми, че Тео се е съгласил. Двамата започнахме да си оправяме багажа. След около половин час бяхме готови. Качихме се в колата. Томас ме закара до къщата на Тео. Сбогувахме се и той потегли. Стоях пред вратата на Тео. Нямах смелост да вляза. Не бях много щастлива като разбрах, че ще ме наглежда. Защо ли? Ами постоянно се караме. Какво ли ме очакваше...
Най- накрая събрах смелост. Тръгнах да натискам бравата, за да отворя вратата, но някой ме докосна по рамото. Обърнах се. Лицето ми сигурно имаше изражение все едно съм видяла призрак.
-Нейт?! - извиках.
Той ме доближи, когато....