Всичко е възможно - Завръщането (част 2)

Краят

Рокси
Събудих се в прегръдките на Тео. Беше ми толкова приятно, че не исках да ставам от леглото. Толкова беше сладък докато спеше. Ахх... обичам го. Лъчите на слънцето навлизаха в стаята, а той още спеше. Дори не помръдна от лъчите, които падаха върху него. Аз бих се събудила веднага.  Дойде ми една мисъл да направя нещо за закуска,затова слязох долу в кухнята и се реших да направя палачинки, въпреки че не ми се получаха. Никога. Или бяха безвкусни или приличаха на нещо, което е изядено, повърнато и пак изядено или бяха загорели доста, че се стигаше до включване на алармите за пожар заради пушека.Но както и да е. Започнах да правя сместа. След около половин час палачинките бяха готови. На вид изглеждаха супер. Не след дълго се чуваха  тежки стъпки да слизат по стълбите. Явно Тео беше надушил палачинките,предполагам.
-Добро утро. - казах с усмивка на лицето, но Тео не каза нищо. Подмина палачинките на плота и застана пред мен.
-Обичам те.- каза той и ме целуна.
След целувката се прегърнахме и седнахме на плота. За по малко от 10 минути палачинките бяха изядени. И на вкус си ги биваше. На мен да ми се случи да направя хубави и вкусни палачинки... Това беше чудо!
-Рокси... - започна Тео.
-Кажи, любов.
-Харесва ми прякора. - каза той с насмешка.
-Аз ще те наричам пате... Не! Мечо.Или пък моето момиче. Нее това е изтъркано. Хммм. Сетих се! Ще те наричамм Рокси! - продължи той.
-Сериозно ли?
-Просто се шегувам. Ха-ха. - каза той и избухна в смях.
-Да да, сега казвай каквото искаше да ми кажеш.
-Амии...
-Ами?
-Трябва да отидем при Тео.
-Ок...
Не бях много "за", но трябваше да се съглася . Оправих се и излязохме. Когато пристигнахме Фауста и Дерек бяха пред къщата. Затичах се и се хвърлих на врата на Фауста и я запрегръщах ,след 10 минути прегърнах и Дерек. Бях толкова щастлива, че се върнаха,но добрите новини не свършваха. Дерек и Фауста ще се женят!
-Какво? Сериозно? Слушайте сега! Ще ви бъда кома, шаферка и дори кръстница на детето ви или децата ви! Да знаете! - извиках го на един дъх.
Всички се засмяха, най-вече Дерек и Фауста ,но смехът изведнъж спря. Обърнах се по посока на техните погледи. Гледаха към движещата фигура, която приближаваше. Беше Нейт.
-Вижте не искам неприятности.-започна той. - Дойдох само да се сбогувам,защото заминавам на далече. Знам, че нямам право да се сбогувам след всичко, което направих , но все пак исках да знаете. И знам, че е късно за извинение и че едно извинение не стига, но аз много се извинявам за това, което сторих. И да...това беше... сбогом. - каза Нейт.
-Какво му става на тоя? - прошепна ми Тео в ухото.
Аз само го погледнах, без да кажа нищо.
Никой нищо не каза след "речта"на Нейт, само го гледахме как се отделечава и се скрива в далечината. След това отидох при Томас.
-Томас... - започнах. - Аз много съжалявам за казаните думи вчера. Просто...
-Виж разбирам те, няма нужда от извинение. - прекъсна ме той.
Усмихнах му се и се прегърнахме. Бях много щастлива, че всичко вече е наред.

3 месеца по-късно

-Горчивооо! - извикахме всички, когато Дерек целуна Фауста. На сватбата имаше много хора-Аз, Тео, Томас, Скот, глутницата му и много други, които не познавах . Сватбата беше страхотна. Както казах аз бях шаферка и кума, сега оставаше да съм и кръстница.
Дойде и момента, в който Фауста хвърля цветето назад. Познайте кой го хвана? Аззз дааа!След като го хванах Тео дойде при мен и ме прегърна .
-Кой е щастливеца, с който ще се жениш? - прошепна ми в ухото.
-За теб, разбира се! - казах аз.
След думите ми Тео ме целуна. Бях голяма късметлийка с момче като него. Премахнах от сърцето си  случката с Кейли,премахнах всичко отрицателно, което ми се беше случвало. Всичко остана в миналото,сега гледам само в настоящето. След сватбата изпратихме Дерек и Фауста за  медения им месец. След като потеглиха с красива бяла кола, на която отзад вместо номер пишеше“Младоженци “, всички се разпръснаха на различни посоки, а Томас остана да подрежда с още някои негови приятели, които естествено не познавам. Аз и Тео отидохме на нашето място и завършека на прекрасния ден свърши с целувка. Е или така си мислех. Все пак беше още 23:55. За пет минути може да се случат много неща. Затворих очи и започнах да си говоря наум:
“ Всичко беше прекрасно днес-сватбата, прегръдката , целувката.. Всичко вече беше наред. Чувствам се в безопасност с Тео, моята любов. Никой никога няма да ни раздели.Никога. Обичам го и винаги ще го обичам.“
Отърсих се от мислите си, обърнах се към Тео и казах:
-Обичаммм теее.
-Аз повече.
-Не е вярно.
-Вярно е.
-Нем
-Дам.
-Нее.
-Обичам те повече.
-Дали?
-Дам.
-От тук до стария ми град? (300км )
-Нем.
-А колко?
-Познай.
-Хмм. От тук до Япония.
-Мне. Повече.
-Ауу така ли?
-Мхм.
-И колко повече ме обичаш?
Тогава Тео ме прегърна силно и  погледна към небето, след което каза:
-Три метра над небето.

Край.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Всичко е възможно.....
От това "приятелите ми" в миналото да ме предадат до това новите ми приятели в настоящето да се окажат върколаци.Имам живот като на никой друг. Живот изпълнен с лъжи в миналото сега е изпълнен със доверие, истина, приключения и свръхестествени сили. Гадже върколак, приятели върколаци, Врагове със свръхестествени сили, семейство върколаци. Само аз не съм.... Но пък това ме прави специална. Аз съм смела дори да нямам сили, изправям се пред опасностите без сили,всичко правя без сили,но само защото всички са до мен и вярват в мен и ме подкрепят. Това е всичко.
Може би историята ми от началото до края ви се струва невъзможна, но повярвайте ми...
ВСИЧКО Е ВЪЗМОЖНО! 😉❤️