Всичко е възможно - Завръщането (част 2)

#Рокси #Тео

Рокси
-Мразя те! - извиках на Томас и излязох.
Как може да застава на страната на Тео? Та той ми е братовчед! Тео е виновния, а аз трябва да оправям кашата. Да бе да. Нищо няма да оправям! Нито ще му пиша, нито ще му звънна, нито ще говоря лично с него. Да си се оправя сам! Днес няма да се прибирам в нас. Къде ще отида не знам.... по-късно ще му мисля. Тръгнах безцелно на някъде обмисляйки разговора... по скоро скандала ни с Томас.

Ретроспекция
(Т-Томас;Р-Рокси )
Т:Рокси трябва да поговорим.
Р:За?
Т:Тео...трябва да говориш с него. Няма смисъл да сте скарани.
Р:Няма смисъл ли? Та заради него Кейли я няма!
Т:Поне чуй истината! Ти си мислиш едно, а то е съвсем друго!
Р:Сега и медиум ли стана?!
Т:Виж не искам да се караме, но..
Р:Но в момента това правим!
Т:Оффф.Изслушай ме!
Р:Ок.
Т:Пиши му, звънни му, поговорете. Трябва да знаеш истината.
Р:Аз? Че той е виновен! Той е
лъжец!
Т:А ти?
Р:Какво?!
Т:И ти ни излъга Рокси! Беше случайно да, но в началото не ти повярвахме, после ви излушахме-теб и Фауста. И ти простихме.
Р:Как може да си на негова страна, а не на мойта?!
Т:Не заемам ничия страна!
Р:Да бе да!
Т:Виж щом ще се караме просто излез!
Р:Да ще го направя и още нещо :Мразя те!
Край на ретроспекцията

Тео
Беше 23:30 когато ми извибрира телефона. Беше Томас.
-Ало? -започнах.
-Тео, Рокси при теб ли е?
-Не защо?
-Скарахме се и още не се е прибрала.
-Ще я потърся.
-Добре, благодаря ти.
Затворих. Къде може да е отишла? Дойде ми първо мисълта, че е на нашето място и тръгнах на там. Когато пристигнах се оказах прав. Беше си легнала на поляната  свита като таралеж. Сигурно спеше.
Отидох при нея и я побутнах.
-Рокси, събуди се! - извиках.
Тогава тя отвори очи,погледна ме  и стана бързо, подминаме и продължи с бързи крачки  напред.
-Рокси чакай!
-Остави ме! Не искам да те слушам! Колко пъти  да ти го кажа!
Тогава я настигнах и я спрях.
-Казвай си го колкото си искаш, но няма да те оставя на мира докато не ме изслушаш. А и като си замисля не съм много виновен колкото е виновен Нейт.
-Не си виновен ли? Тео заради теб щях да се самоубия! Заради теб размишлявах ден и нощ какво е станало с Кейли! Кой я е наранил, кой го е сторил! Заради теб нито спах, нито ядох! Бях съсипана! А ти ми говориш, че не си виновен! И какво общо има Нейт с това?!
-Какви ги говориш!? Щяла си да се самоубиеш? - казах аз, сякаш другото, което каза не ме интересуваше.
-Ами явно да!
-Рокси аз съжалявам, просто не знаех, че така ще стане. Моля те изслушай ме...
-Ако те изслушам ще ме оставиш ли на мира?
-Да.
-Добре давай.
Разказах и цялата история (ако не я помните прочетете "Втори ден-Признанието на Тео" ), а тя ме гледаше много странно.
-Защо ме гледаш така? - попитах я.
-Аз ъм... нищо. Просто... извинявай.
Тя се сгуши в мен и заплака.Оставих я да си поплаче на рамото ми,след това я попитах:
-Искаш ли да дойдеш в нас? На дали ти се ходи във вас щом си се скарала с Томас.
-Наистина ли?
-Мхм.
-Ами... може.
-Добре.
Написах съобщение на Томас, че Рокси ще спи в нас и тръгнахме с нея.
Беше 1:00 когато се прибрахме. Тъй като валеше бяхме мокри до кости. Дадох и една моя тениска и мои къси панталонки. Беше много сладка. Оправих и леглото в стаята и и тя си легна. Докато си оправях моето леглото, Рокси дойде при мен.
-Тео? - започна тя.
-Ъм да?
-Може ли.. ъм.. да спа при теб?
-Защо ?
-Ами гърми се... и... страх ме е...
-Хах добре. Идвай.
Аз си легнах в леглото, а тя се сгуши в мен. Беше много приятно, да я гледам как заспива. Но това щеше да временно. Невъзможно е да ми прости толкова лесно. Нали?
Или всичко е възможно дори да простиш толкова лесно, на човек който има пръст в самоубийството на най-добрата и приятелка? Възможно ли е това ? Надявам се да ми е простила, защото не мога без нея.
Отърсих се от мислите си, защото много ми се спеше. Започнах да се унасям, когато и аз заспах, прегърнал Рокси.