Всичко е възможно - Завръщането (част 2)

Ахх... Тео...

"Здравей, Рокси... Много те обичаме, но трябва да останем в Холандия. Не искаме да пострадаш.
                     - Мама и тате"
Моля??? Само това? Четири реда извинение, че няма да дойдат? Това ли заслужих? От пет години, ще станат шест след две седмици не съм ги виждала, а те" Обичаме те, но няма да дойдем, за да си в безопасност ". Така или иначе аз не бях и няма да бъда. А аз се опитах да сдържа гнева си заради тези 5 години дето ги нямаше, за да си прекараме добре. А те? Мразя родителите си.... знам, че звучи грозно, но така го чувствам....
Скъсах писмото. Хвърлих го във коша. И тръгнах да излизам. Но Томас естествено ме спря.
-Никъде няма да ходиш. - каза той.
-Защо?
-Късно е.
-Томас едва 15:00 е.
-Казах нещо, Рокси.
-Добре няма да излизам, ще правя каквото искаш, защото то се е видяло, че ще стане така. Но искам само един път да ме послушаш.
-За какво?
-След рождения ми ден да отидем в Бийкън Хилс. Не издържам тук. Моля те.
-Не знам, Рокси.
-Моля... искам да видя Дерек и...
-Тео?
-Да. -казах през сълзи.
-Офф Рокси. Добре.
-Благодаряяяя!
Прегърнах Томас. След това се качих в стаята. Обадих се на Фауста, за да и кажа. Тя много се зарадва. Дерек също. Каза ми, че е със Скот и глутницата са си говорили. Обяснила им всичко. За Нейт. Какъв е. На какво е способен. Те я разбрали. И знаете ли какво значи това? Че са ми простили.Ураааа. Усмивка се появи за миг на лицето ми. Но бързо се скри. Защо ли? Ами кой според вас не е искал да изслуша Фауста? Дамм Тео....
Затворих на Фауста. Разплаках се. Бях го загубила... Нямаше да си го върна.... Никога....
Толкова много ми липсва....
Искам да го прегърна...
Да го целуна.....
Да го хвана за ръката и да не го пусна....
Искам си Тео. Много. Обичамм го. Тео ще бъде мой. Ще се боря.
Може би ще страдам. Може би ще плача. Може би ще съм наранена.
Но...
Ако след всичко това се появява моята усмивка.
Ако след всичко това съм най-щастливото момиче на света.
И имам момче до себе си, което ще ме подкрепя, обича, защитава ....
Си заслужава. Много. Ама много.
Питам се "Дали ще ми прости?
Дали всичко ще си е както преди? Дали това ще е краят на Рокси и Тео... на Тео и Рокси?"
Не мога без него. Просто не мога. Бяхме приятели около три дена.Ходихме около месец. Да от малко време се познаваме, но сякаш го познавам от години....
Ще кажете, че наистина се познаваме отдавна. Да играели сме си като малки. Но останалите 11 години?
Ахх Тео защо ми влияш така...
Не мога да ям, да спя....
Искам в Бийкън Хилс. Искам при Тео. Толкова ли много искам,че късметът ми ми обръща гръб?
Ахх... Тео....