Всичко е възможно - Завръщането (част 2)

Завръщането

*2 седмици по-късно*
Днесс ее деняя! Отивамм в Бийкън Хилс! Започнах да подскачам,да викам,да се въртя в кръг, да тичам из цялата къща.
-Ехее рожден ден имаш, не са ти предложили брак. - каза Тео смеейки се.
-Рожден ден ли? - казах аз объркано.
-Не ми казвай, че си забравила.
-Ами... аз... ммдамм... ммможе ммбии. - смотолявих.
-Тогава защо се радваш толкова?
-Бийкън Хилс. Томас?
-Какво? - въздъхна той.
-Стягай си багажаа!
Прегърнах Томас и заподскачах отново.
-А рождения ти ден? Подаръци?
-Бийкън Хилс ще е подаръка ми. - казах с усмивка.
Томас се нацупи. Целунах го по бузата. И започнахме да стягаме багажа. За по-малко от час бяхме готови. Качихме багажа в колата и потеглихме.
-Бийкън Хилс! Бийкън Хилс! - започнах да викам през прозореца на колата.
Томас затвори прозореца и малко ми се накара, но не му обърнах внимание. Продължавах да го повтарям по-тихо.
-Рокси?
-Да Томас?
-Ами аз... такова...
-Какво?
-Ще остана само за 2 седмици в Бийкън Хилс. И...
-Нищо. Ще съм с Фауста и Дерек.
-Те са на почивка. В Мексико. Заминаха вчера.
-Значи само за 2 седмици ще съм в Бийкън Хилс?
-Не ще си сама.
-А.. ами... супер! - казах смеейки си.
-Прие го добре.
-Все пак ще съм сама, Томас. Купончетаа идвамм.
Томас ме спогледа след това се разсмя. Започнахме да пеем песните, които даваха по радиото.
Не след дълго в далечината се виждаше падналата табела, на която пишеше "Бийкън Хилс ".
Залепих си лицето до прозореца като малко дете. И не го отлепих докато не стигнахме табелата. Тоест около 15 минути.
След като влязохме се ухилих до уши. Томас се смееше толкова силно, че сигурно се чуваше извън колата. Пристигнахме. Пред огромната, красива къща. Свалихме багажа. Прегърнах Томас и се затичах по улицата надолу. Звъннах на Томас да му кажа, че ще се върна късно. Той не беше много съгласен, но нямаше избор. Все пак имам рожден ден. Сигурно бях изминала 3 километра докато тичах. Не след дълго се озовах пред гората, в която Тео ме беше завел. Навлязох в нея. И се озовах на нашето място.
Нашето.
Красиво.
Прекрасно.
Уникално.
Място.
То беше.
Още е.
И ще си остане.
Нашето място.
Мястото на Рокси и Тео.
На Тео и Рокси.
Седнах на тревата. Загледах се в красивия водопад. Спомних си моментите с Тео.
Чудех се къде ли е? Изтърсих се от тази мисъл. Все пак щяхме да се видим искаме, неискаме в училище. Стоях на нашето място около 1 час. След това станах и отидох до едно дърво. Не бях споменавала, но по-специалното не е мястото, а дървото. Защо ли?
Ами защото бяхме издълбали на него инициалите ни. Гледах го с усмивка половин час. След това си тръгнах,мислейки:
Как е Тео?
Какво прави?
Дали е с друга?
-Спри се Рокси. Спри да мислиш за него. - повтарях си на глас.
Обиколих целия град. Може би. Вече беше се стъмнило. И се отправих към нас. Прибрах се към 22:00. Проснах се на дивана. Беше тъмно в къщата . Явно Томас беше заспал.
Поне така си мислех...