Всичко е възможно - Завръщането (част 2)

Тео.

Тео!? Това беше Тео. Усмивка се появи на лицето ми. Той почука на вратата ни, но аз нямах смелост да го погледна камо ли да отворя вратата. Той изглеждаше толкова спокоен и леко усмихнат. Томас му отвори, а аз подслушвах разговора им:
-Оо Тео. Каква изненада.-каза Томас.
-Ъм.. Томас... аз... малко късно е знам, но имам подарък за Рокси... - смотоляви той.
-Подарък?! - възкликна Томас.
-Ами да.. Тя тук ли е?
Сърцето ми затуптя силно. Не можех да се изправя пред него. Не можех. Какво щях да правя?
-Ами да. Тук е.
-Може ли да я извикаш?
Слязох надолу по стълбите. Вървях съвсем спокойно сякаш не знаех, че Тео е тук.
-Рокси! - извика ме Томас.
Сърцето ми затуптя още по-силно.
Отидох до вратата където беше Томас. И той ни остави сами на вън. Аз го погледнах за малко и  след това свалих поглед от него.
Изражението му беше станало много сериозно.
-Дръж. - каза той с раздразнен глас.
-Какво е това? - попитах мило.
-Някъв подарък, който съм ти бил приготвил отдавна. Разбрах, че си тук и реших да ти го дам. Да се свършва. - каза той ядосано.
-Да се свършва?
-Да не мислиш, че всичко е ОК щом са ми обяснили всичко? Виж наясно съм какъв е Нейт, на какво е способен. Наясно съм, че не си го познавала и не си знаела какъв е. Но това не те оправдава.
-Какво имаш предвид?
Погледнах го в очите. Той също. Сложи  подаръка ми в ръцете. И след това се обърна с гръб към мен и каза:
-Че имаше избор.
-Избор? - казах аз.
Тео не каза нищо и си тръгна. Аз го гледах как се отделечава със сълзи в очите.
Влязох вътре. Томас си беше легнал. Отидох в стаята си. И отворих подаръка. Беше една гривна с буквата "Т". Започнах да плача. Очите ми пресъхнаха. Какво целеше Тео? Защо ме нараняваше така? Какво толкова бях направила?
-Рокси добре ли си? - попита ме Томас.
-Томас? Мислех, че спиш.
-Е много мислиш.
-Томас...
-Тео ти липсва. Знам. Не постъпи правилно. И това знам. Но.. спокойно всичко ще е наред.
-Може би. Но с Тео не. Никога няма да е наред нищо с него.
Заплаках. Томас ме прегърна,за да ме успокои,но не стана.
-Виж колко е часа, Рокси. Късно е. Не плачи. Легни си. Нека да свършва този ден. - каза Томас притеснено.
-Добре.
Томас ме целуна по бузата. Той излезе от стаята. И аз си легнах.
Но се въртях дълго преди да заспя.
На сутринта слънчевите лъчи навлязоха в стаята ми и ме събудиха. Беше 10. Оправих се и слязох долу. Томас говореше с някой по телефона. Звучеше притеснен. След като затвори телефона го попитах:
-Какво става?
Явно имаше лоши новини.
Мислех, че всички лоши новини ще свършат вчера, но явно не.
Той ме погледна и една сълза се стече по бузата му.
Той започна....