Всичко е възможно - Завръщането (част 2)

Седми и последен ден при Тео

Тео
-Томас! - извика Рокси.
Усмивката и стана по-голяма, а аз стоях като пън. Бях много изплашен, защото Рокси можеше да каже на Томас всичко. Можеше Рокси да си замине отново. Можеше и да не се върне.
-Тео? - някой ме извика.
Отърсих се от мислите и видях, че Томас стои срещу мен.
-Ъм.. да.. здравей-смотолявих.
-Добре ли си?
-Д-да, д-добре съм.
Ти откога си тук? В града?
-От преди половин час. Реших да дойда до вас, но ви видях тук и дам..
-Ъм.. ясно.
Томас ми се усмихна и прегърна Рокси.

Рокси
След като с Томас се прегърнахме бях по-спокойна. Изражението на Тео беше все едно е видял призрак. Явно не искаше Томас да знае за случилото се.
-Ее вие двамата какво правите тук?
-Амии... - започнах.
-Разхождах ме се... ъмда -прекъсна ме Тео.
-Да бе! - извиках.
-Рокси не е тук мястото да говорим. - каза Тео.
-Ти не си ми никъв, че да ми казваш какво да правя!
-Рокси! - Томас ми повиши тон.
-Какво?! - развиках се.
-Отиди до Тео и си събери багажа,а аз и Тео ще си поговорим.
-Ъм... добре.
Тръгнах към къщата на Тео, оставяйки Томас с него.

Тео
Като чух "аз и Томас трябва да поговорим" изтръпнах.
-Тео?-започна Томас.
-Ъм.. да?
-Разбрах за Кейли. Какво се е случило......
-Аз... ъъ.. какво?
-Знам какво ти е. Не се обвинявай. Разбирам те. Като разбрах и веднага дойдох.
-Ама ти откъде...
-Ами чух Лео да си говори с Нейт по телефона и го притиснах да ми каже. Ъм... и сега май е в затвора.
-Ъъ...
- Чуха разговора ни едни ловци на върколаци, които са собственици на затвор. - продължи Томас.
-Оуу спечели си враг.
-Хах да. - каза той с насмешка.
-С Рокси за това ли се карахте?За.. ъм.. Кейли? - смени малко темата Томас.
-Да...
-Как разбра тя?
-Нейт.
-Май ще си спечеля още един враг.
Тогава се засмяхме и двамата. Мислех, че Томас ще ме пребие или нещо подобно. А той? Просто беше до мен. След  като си поговорихме  се запътихме към нас докато си говорихме за родителите му. Разказа ми какво е станало и че вече са добре. Не след дълго бяхме пред нас. Рокси чакаше отвън. Казах си с Томас "чао". А с Рокси? Ами тя не искаше да ме погледне камо ли да и кажа нещо.
-Спокойно ще се постарая да говоря с нея за това. - каза Томас.
-Мечтай си! - извика Рокси.
Аз само се усмихнах на Томас и ги гледах как се отделечават. След това влязох вътре. Без Рокси къщата беше сякаш тъжна. Нейният смях, повишаването на тон,споренето, мусенето. Всичко това ще ми липсва. Не вярвам тя да ми прости. Изгубих я. Изгубих момичето си....

Рокси
След като се прибрахме с Томас,той се опита да говори с мен относно Кейли и Тео, но аз отказах. Качих се в стаята си, оставих куфара на земята и се хвърлих на леглото. Заплаках. За Кейли... за Тео... за това, което се случи днес.
Защо ми се случва всичко това?
Защо? Сега как ще издържа  всеки ден да виждам Тео в училище ? Дали ще го понеса? . Как ще живея в град с човек като него? Изкочи ми една мисъл да замина в стария си град, но я прогоних. Не искам да се връщам в миналото. Не искам. Миналото ми е по-гадно от настоящето ми. Вече никъде не мога да отида и да си почина от всичко и всички.
Мислите ми бяха прекъснати от вибрирането на телефона. Беше съобщение от Тео:

Т:Съжалявам, Рокси. Аз просто... искам да ме изслушаш. Да знаеш наистина какво стана.Да знаеш защо аз си мисля, че съм я убил, макар че се е самоубила. Моля те. Изслушай ме. Ако можеш утре след училище ме изчакай. Моля те.

Прочетох съобщение му, но не му отговорих. Нямах сили. Оставих телефона на шкафчето до леглото си, облякох си пижамата и заспах.