Всичко е възможно - Завръщането (част 2)

Втори ден (част 1 )

Рокси
Таа започнах да подскачам и танцувам на силната музика. Не забелязах кога беше станало 00:10, но също и не забелязах, че имам публика. Познахте ли кой? Дам Тео. Той ме огледа от горе до долу сякаш бях някъв модел. Спрях музиката и го попитах:
-Какво? Не си виждал момиче по пижама?
-Ъм.. това пижама ли трябва да е?
-Мхм
- Гащи и сутиен?-попита той учудено.
-Първо това не са гащи, а къси панталонки и второ...
-То същото. Второ?
-Това е бюстие за тренировки. Не си ли виждал такова?
-Не.
-Ами трябва да свикваш да ме виждаш така вечер.
Намигнах му. Но милото му и леко насмешка изражение изведнъж стана студено.
-Аз извинявай. Беше на базик. Ще си облека по-нормална пижама.-казах.
Тео не каза нищо. Само ме погледна в очите за миг. След това се качи в стаята си и затвори вратата. А аз легнах на дивана и броях овцете докато не заспя.

Тео
"Ще трябва да свикнеш да ме виждаш така вечер". За коя се мисли Рокси? Не стига че трябва да съм и бавачка пък ще и търпя и заповеди. Къщата е моя. Има мои правила. Рокси скоро ще ги разбере. Първото е да не носи такива пижами...въпреки че беше много сладка така и с тези почервеняли бузи, които подчертаваха сините и очи....Какви ги говоря? Тео стегни се! Отърсих се от мислите ми. И отидох да видя Рокси, но я нямаше в стаята и. Слязох долу и я видях на дивана заспала беше толкова сла....Не!Тео стегни се! Чу ли?! Завих я. И се качих горе. В главата ми изкочиха мисли по скоро спомени. Когато заварих Рокси да танцува по "пижама". Хах беше толкова смешна, но и... офф не мога да не го кажа СЛАДКА! Започнах да се смея на глас много високо.
-На какво се смееш? - каза Рокси.
Явно я бях събудил.
-Оо ами на нищо.
-Хмм. Дали?
-Добре, добре. На теб - казах смеейки се.
-На мен ли?
-Ами танците по пижама.
Не издържах и се започнах да се смея още по-силно. След това и Рокси заедно с мен се смя.
Погледнах след това часа и и казах да си ляга. Тя кимна и излезе от стаята ми. Но... утре ще си е като по старо му, въпреки че я обичам. Много. Ще се държа студено с нея, макар че не го заслужава. Не заслужава мен. Нито аз нея. Защото тя е недостижима. Не мога да я имам затова се инатя. Защото не я спрях, когато трябваше. Не я изслушах, когато трябваше. Не и повярвах, когато трябваше... А тя продължава да ме иска. А аз не мога... просто не искам да я нараня отново. Фауста ми каза колко е плакала за мен. Не искам пак да плаче, макар че е неумишлено аз пак я карам да плаче. Защо съм такъв идиот? Защо? Тя е толкова мила с мен, а аз я наранявам.
Идиот съм. Това е, което мога да кажа за себе си. Идиот. Рокси не заслужава идиот. Не е възможно още да ме харесва след като я нараних толкова много. Нали? Или любовта е по-силна.Възможно ли е да ме обича след  всичко това?Вие как мислете?