Всичко е възможно - Завръщането (част 2)

Шести ден

Тео
След като се прибрах Рокси я нямаше. Звънях и, но не вдигна. Писах и, но не отговори. Къде ли е отишла? Не след дълго някой почука на вратата и аз се отърсих от мислите ми къде е Рокси. Отворих и беше Нейт. Показах му къде ще спи. Къде ли? На дивана, разбира се.
-Ъм.. Рокси тук ли е? - попита той.
-Не няма я, но ще дойде скоро,мисля.
-Ахам.
-Аз ще отида да се изкъпя.

Нейт
-Добре. -казах.
Чудех се къде ли е Рокси? Вече беше почти 21:00. Половин час откакто Тео се къпеше. А и нея я нямаше. Къде може да ходи 17-годишна в 21:00 ? В тая тъмница?
Хммм.

Рокси
Беше късно. 21:00 минаваше. След случката не се прибрах, нуждаех се от въздух и размисъл. Не след дълго осъзнах, че съм пред къщата на Тео. Отворих вратата и се втурнах към дивана. Бях много уморена от многото ходене.
-Нейт?! - извиках, когато го видях.
-Охо, Рокси. - каза той с дяволска усмивка.
-Ти.. как... какво.. ъмм.-смотолявих.
-Той ще спи тук днес. - каза Тео, който ме стресна малко. Не знаех, че е тук.
-Но..-продължих.
-Никакво "но" ще спи тук и точка !
-Хубаво.
Хвърлих студен поглед към Нейт и си отидох в стаята. Как можеше Тео да допусне това? Нейт? Да спи тук? Сериозно? Какво му ставаше на това момче? В главата ми изкочиха милиони въпроси. Вече минаваше 23:30. Тео не дойде да ме пита дали съм гладна явно мислеше, че няма да ям. Понеже когато съм ядосана отказвам храна. Ноо сега бях много гладна. Излязох от стаята си и видях, че лампите бяха загасени май си бяха легнали. Отидох в кухнята и се огледах за Нейт, но го нямаше на дивана. Както и да е. Беше късно и не исках да будя Тео и Нейт, където и да беше той,затова си взех една ябълка от плота. Не съм ви споменавала(май ), но къщата на Тео е на два етажа. Таа... Започнах да се катеря по стълбите, когато чух гласове. С всяко стъпало ставаха по-силни. Идваха от терасата. Надникнах и видях Тео и Нейт да си говорят. Заслушах се в разговора им:
-Трябва да знае истината. - каза Нейт.
"Истина? Стана интересно " - мислех си.
-Знам, но не мога да и го кажа...
-Трябва да и кажеш, щом не даваш на мен... иначе...
-Иначе?
-Лео ще и каже.
"Какво? Лео? Какво трябва да ми  каже Тео? Нищо не разбирам. "
-Да знам. Но...
-Какво "но"? Просто и кажи!
-Да да... Как да и кажа " Рокси аз убих Кейли"?
-Ти не си я у...
Нейт беше прекъснат от падналата ябълка, която беше в ръцете ми. Двамата погледнаха към мен. Аз бях със сълзи в очите. Погледнах към Тео и след това слязох бързо по стълбите и излязох. Как можа да го направи? Тео? Моя Тео? Възможно ли е?

Тео
-Защо се усмихваш така дяволито?
-Аз?Ами просто така.
-Чакай малко това да не е бил план?
-Толкова си глупав,разбира се че беше. - каза Нейт.
-Ти идиот такъв! Разкарай се! Веднага! Как можах да ти повярвам?! - разкрещях се.
-Хм... Сам си го направи, Тео.
-Изчезвай!
Нейт се махна от погледа ми и излезе. Аз също излязох да търся Рокси. Не след дълго видях една фигура отдалече видях, че е тя.
-Рокси! - извиках.
Като ме чу тя забърза крачката.
Аз се затичах към нея и я хванах за ръката.
-Поне ме изслушай! - извиках аз.
-Пусни ме!
-Не! Изслушай ме!
-Ти си убил, Кейли! Какво и мен ли искаш да убиеш?! Затова ли се държеше странно с мен?!
-Виж, Рокси... не е това, което изглежда.
-Ами? Тогава какво?
-Тя... тя се самоуби, заради мен.
-Как така? Нали каза, че си я убил?
-Ами да така го приемам, защото аз бях причината, мисля....
-Нищо не разбирам!
-Знам, но сега не е време за това. Да се приберем.
-Не няма да се прибера с теб!
-Тогава спи на някоя пейка! - изкарах яда си.
Тръгнах си, но се спрях. Сетих се за случката с Кейли. И се върнах при Рокси, която беше на земята и плачеше.
-Рокси, аз... извинявай. Не го мислех.
-Просто си върви.
-Но..
Тя стана и ме бутна да си вървя.
-Няма да те оставя сама! - извиках.
Тогава Рокси се загледа зад мен, на лицето и се появи лека усмивка. Обърнах се и гледах с уплашен поглед.
Това беше...