Селото

2

  Зад мен се чуха стъпки. Някой тичаше. Бях изплашена, но трябваше да последвам човека. Той можеше да е виновен за смъртта на тази жена. Тръгнах след шума. Тичах, докато човекът пред мен буташе рафтове и стъклените епроветки. Порязах се няколко пъти, но продължих да тичам. Това не продължи дълго. Той бутна един шкаф, който падна на пътя ми. Бях до тук. Не можех вече да го настигна. Огледах наоколо. Имаше много изпочупени бутилки и буркани. Взирах се в падналия рафт, от там изкочи нещо малко и бързо, с лъскава козина и дълга опашка. Осъзнах, че това дребно същество всъщност е една тлъста и гнусна мишка. Изпищях. От малка се страхувах от мишки и плъхове. За мен те бяха нещо като отайката на животинския свят. От паниката залитнах назад. Загубих равновесие и паднах върху изпочупените стъклени бутилки. И тогава го видях... Оръжието на убийството беше точно до мен. Пистолет. Дулото му беше покрито с кръв. Явно жената беше застреляна толкова отблизо, че даже и пистолета е добил този ярко червен цвят. Исках да го докосна. Сякаш огнената му сила ме влечеше. Сила, която може само за един малък миг  да убие човек и да прекрати безсмисления  му живот. Хванах го с ръце.  Трепнах, когато докоснах студения метал. Почувствах тази сила. Все едно оръжието ме правеше по - силна от всеки друг. Тогава чух сирени. По - късно разбрах, че една баба, която живее на близко е чула многото шум и решила да звънне на полицията. Двама полицаи разбиха вратата с трясък. Знам какво са си помислили, когато са видяли трупа и едно момиче с пистолет. Явно съм някакъв гадател, защото те направиха точно това ,което си мислих.
- Горе ръцете. Сложи бавно пистолета на земята и го ритни към нас. -изкрещяха те, докато аз изпълнявах заповедите им.
- Сега си сложи ръцете зад гърба. - каза другия, насочвайки пистолета към мен.
Дори мисля, че няма смисъл да казвам какво стана след това. Естествено ми сложиха белезници. На излизане огледах трупа. Това беше най гнусната гледка, която съм виждала. Жената не изглеждаше много млада. Някъде около 50 годишна. Лицето ѝ беше покрито с бръчки. То беше пожълтяло. Имаше синини на няколко места. Обиците ѝ бяха откъснати от ушите и ушите ѝ бяха покрити с кръв. Очите ѝ бяха сини, но почти не си личеше цвета от кръвоизливите в тях. Предните ѝ зъби бяха счупени, а устните сини. По нежната и шия още вишеше кръстчето ѝ, но около нея имаше и белези от опит за одушаване с верижката. В главата ми се въртеше само един въпрос. Как може нещо, което носи божия дух и сила, е можело и да донесе смъртта на една бедна жена ?