Селото

13

  След като той напусна стаята, потънах отново в скука. В стаята нямаше телевизор, а единствената книга на шкафчето до мен беше Библията. Тогава се сетих за книгата в къщата. Възможно ли беше наистина в нея да няма нищо написано? Може да е с невидимо мастило, но какво толкова тайно може да има там? Трябваше да се върна в къщата, но не можех сега. Тъпото куче беше провалило всичко. Реших, че трябва поне да се преоблека. Скоро щях да си тръгна от тук, а не можех да направя това по нощница. Изправих се от легнало положение и седнах на края на леглото. Протегнах се и си взех дрехите от стола. Тогава от джоба на дънките ми падна хартийка. Това беше снимката, която бях взела от спалнята в къщата. Наведох се да я взема. Движението ми причини лека болка. Тъкмо, когато взех листчето, се чу силен пукот като гръм и изведнъж навсякъде в стаята полетяха стъкла. Прозорецът беше счупен. Усетих как нещо се заби в ръката ми. Това беше стъкълце. Извадих го и от раната ми потече струйка топла кръв. Заболя, но нямах време да мисля за болката. Помислих си, че някой стряля и отново ще го направи и опитах да се изправя, за да се скрия. Но с този крак не успях да запазя равновесие и паднах върху болничното легло. Тогава забелязах нещо между стъклата. Там имаше камък, а за него беше закачен с ластик лист хартия. Не стреляха по мен. Бяха ми пратили съобщение. Трябваше да пробвам да го взема. Обух си обувката и се пробвах отново да стана. Този път успях. Запазих равновесие на единия си крак. Сега следваше по-трудната част. Трябваше чрез подскоци на един крак да стигна до камъка. Ръката ми още кървеше. Защо изобщо в тази глупава болница не ми бяха дали патерици? Подпирайки се на стената и подскачайки, скоро успях да стигна до прозореца. Взех камъка в кървавата си ръка и по същия начин стигнах до леглото. След като отново седнах, усетих опората, която ми даваше твърдия матрак и разбрах, че вече няма как да падна, махнах ластика и отворих хартийката. Вътре беше написано с червени букви:
   " Не се меси в чужди работи. Ръцете ми вече са в кръв и няма да се спра пред теб. Ако не престанеш да се бъркаш в случая, ще понесеш последствията, а те няма да са леки."
  Отдолу на писмото имаше нарисувана пентаграма със същото червено мастило или може би беше кръв. Дали то беше от убиеца? Явно човекът, който го беше пратил, е знаел, че сме били в къщата. Но откъде? И защо навсякъде имаше пентаграми? От толкова много въпроси, на които нямам отговори ме заболя главата. Тъкмо легнах, за да поспя и в стаята ми нахълта Лео.
- Боже мой, какво е станало тук? Добре ли си? Кървиш.- зяпна той с отворена уста.- Трябва да се махнем по-бързо от тук.
- Ще ти обясня после. Защо да се махнем? Какво има? Защо си с лекарска престилка?
- Полицаите са тук. Получили са анонимно обаждане, че някой извършва вандализъм в болницата. Явно си била ти. Да се махнем. Ако разберат, че пак си ти ще си докараш още повече неприятности. А за престилката ще ти обясня после.
- Не съм вандал!- изкрещях аз.
- Чувам стъпки. Идват. Няма време да се преоблечеш. Взимай всичко имам план.
Бях забравила, че още съм по нощница. Взех си дрехите, снимката и писмото.
- Трябва да скочим.
- Какво?! Ти си луд!
- Не е чак толкова високо. Ще успеем.
- Явно забрави за крака ми.
- Оу, да. Тогава ще действаме по друг начин.
- Как?
- Аз ще разсея ченгетата, а ти през това време ще избягаш.
- Но те ще те познаят.
- Това е идеята. Те сега са в стаята в началото на коридора. Преглеждат стая по стая. Тръгвай. Аз ще ти спечеля още време. Пред съседната лява врата има оставени патерици. На някой друг са, но на теб сега са ти по нужни. Вземи и престилката и това. - той ми подаде някакви папки, които чак сега забелязах, че носи.
- Какво е това?
- Не задавай въпроси, а тръгвай. Сега!
   Не знаех какъв е планът му, но вече не ми харесваше. Те щяха да го разпознаят. Щяха да го хванат. А ако го обвинят че той е вандалът? Нямах време да говоря с него. След като ми помогна да изляза от стята и да взема чуждите патерици, аз тръгнах и тъкмо в този момент полицаите излезнаха от съседната дясна стая. Лео вече беше при тях, а аз трябваше по- бързо да се махна от тук. Стигнах до асансьора. Чух как полицаите и момчето си говорят. Тогава вратата на асансьора се отвори и аз влезнах. Оставих Лео да се оправя сам.