Селото

4

Стаята за разпити не беше кой знае колко по - добре изглеждаща от коридора. В стаята имаше три стола и една изгнила маса.
- Седни и започни да говориш! Мълчанието ти няма да ти помогне, а само ще влоши нещата. Аз съм комисар Бруно, а господина до мен е комисар Бианки. - представи се по-дебелият, който единствено не беше седнал, защото явно го беше страх стола да не се счупи.
- Сега ще трябва да ми отговаряте на всички въпроси без да се пробвате да лъжете.Мисля че това е достатъчно лесно за вашия малък ум, госпожице. - каза подигравателно Бианки. - Вие се казвате Анджелина Еспозито, нали така ?
- Да.
- Знаете ли какво означава името ви ?
- Не, но не мисля че въпроса не е по темата.
- Щом съм го задал, значи е по темата, госпожице. Името ви означава пратеник. Какво съвпадение, че днес се преместихте тук и веднага умря една невинна жена. Може би сте пратеник на дявола.
- Това е само съвпадение, а и дяволът не съществува, господине.
- Това не беше въпрос, следователно не трябваше да говорите. Сега може ли да разкажете какво се е случило?
- Да... - така започна дългия ми разказ.
   Описах на полицаите всичко до най-малката подробност, но те продължаваха да недоволстват.
- Мисля, че ме лъжете, госпожице.
- Защо ми е необходимо да ви лъжа и защо да съм убила тази жена като дори не я познавах?
- За удоволствие. Има много луди тинейджъри като вас в днешно време, които смятат, че по този начин показват нещо и мислят, че служат на самата сатана. Вярват, че дяволът им дава заповедите.
- Много ясно ви казах, че според мен дяволът не съществува.
- Мисля, че е време да приключваме разпита, Бианки. Тя няма какво повече да ни каже, а и не можем да я задържим като нямаме причина за убийството. А и няма къде да я задържим. - за пръв път се обади Бруно.
- Свободна сте, госпожице Еспозито, но да знаете, че следим всяка ваша стъпка. Рано или късно ще се издадете, че вие сте убийцата, а ние ще го докажем.
След това ми свалиха белезниците и излезнах от управлението. Китките ме боляха много силно. Бяха ми посинели, а на някои места ми се бяха образували рани. Още се чудех как може хората да вярват на тези полицаи и да се чувстват в безопасност като може всеки момент самата полиция да ги нападне.