Селото

5

Когато излезнах от управлението, първата ми мисъл беше " Дано родителите ми не са разбрали за това". Щяха да ме убият ако знаят. Щеше да има още един труп в това затънтено село.
- Не се и надявай да не знаят. Полицаите сигурно са им се обадили докато ти ги чакаше. Родителите ти вече са разбрали и те чакат вкъщи. Очаква те голямо конско. - изведнъж се появи момчето, което беше с мен в управлението.
- Как винаги знаеш за какво си мисля?
- Това е дарба. Явно върви в комплект с различните очи.
-  А ти защо беше в управлението?
- Това е моята история и нея ще ти я разкажа някой друг път. Сега участвам в твоята. Разбрах няколко неща за убийството ако искаш да знаеш.
- Искам. Все пак вече се забърках в това и искам да знам кой е виновникът. А ти как разбра тези "някакви неща" за убийството?
-  Докато полицаите те разпитваха, аз реших да свърша нещо полезно и влезнах тайничко в офиса им.
- Нали знаеш, че това е незаконно.
- Е,сега, важното е, че съм разбрал нещо. А и съм правил много други незаконни неща.
Позачудих се какви ли са тези други незаконни неща. Дори не знаех името на момчето. Ако ми мислеше злото? Все пак щом е правил незаконни работи е престъпник.
За моя радост този път той не прочете мислите ми и започна да разказва какво е научил:
- Мъртвата жена се казва Катерина Грациани. На 53 години е, днес е щяла да навърши 54. Няма деца, но е била омъжена. Сега е самотна вдовица, защото мъжът ѝ се е самоубил преди около 5 години по незнайни причини. Живее в осамотена къща в края на селото и не излиза често. Според доклада на полицията е нямала приятели и всичките ѝ роднини са умрели. Странното е, че всички те са се самоубили и то по един и същи начин в една и съща къща. А тази къща е къщата на покойната госпожа Грациани.
- Това е лудост. Не може всички да са се самоубили и то без причина. Трябва да посетим къщата.
- Не ми се вярва родителите ти да те пуснат да дойдеш след случката с полицията.
- Кой е казал, че ще им искам разрешение? Чакай ме в полунощ до старата фабрика.
- Сигурна ли си, че го искаш, защото не смятам да те успокоявам ако ревнеш от страх?
- Не съм бебе и знам какво искам. Гледай само ти да не се подплашиш. И още едно нещо да те питам: как се казваш?
- Бездомните деца нямат имена, защото никой не им обръща внимание.- каза той и се отдалечи бързо по улицата потъвайки в сенките на дърветата.