Селото

1

Беше горещо и слънчево лято. Тъкмо бяхме свършили училище.С родителите ми живяхме в Рим, близо до центъра на града, но скоро всичко се промени. Баба ми живееше в малко селце на другия край на Италия. Ние не я посещавахме често. Не я познавах много и никога не бях ходила в това селце. За жалост скоро тя се разболя. Трябваше някой да се грижи за нея. Дядо беше починал преди много години, преди аз да съм се родила, и тъй като тя имаше само един син - баща ми - трябваше да замине. Затова родителите ми решиха да се преместим.
  Така се озовах тук. В в едно затънтено село посредата на нищото с никаква връзка с останалия свят. Тук времето сякаш е спряло. Няма много хора и няма какво да правиш.
  С тате и мама пристигнахме рано сутринта. Къщата пред, която бяхме спрели беше малка с керемидено покривче и голям двор. Намираше се до една голяма вече затворила фабрика, посредата на малкото село. Когато влезнах вътре първото нещо, което забелязах беше голямата картина сложена над камината. На нея беше нарисувано голямо гробище. Някои гробове бяха изправяни от кучета,а някои с изпочупени плочи, увити с бръшлян. Къщата беше прашна със стари, почти счупени мебели и рушащи  се стени. Все едно, че се намираш в къща на ужасите. Баба седеше в кухнята на едно люлеещо се столче и плетеше поредния пуловер, който щеше да ми подари за Коледа. Обичах тези пуловери. Те бяха меки и топлеха през зимата. Когато тя ме видя, направо скочи и ме грабна в прегръдките си.
-  Стаята ти, мило мое дете е на тавана. Къщата е малка и нямаше къде да те настаним. Много съжалявам за което. - извини се баба и отиде да посрещне родителите ми.
   Когато се качих на тавана, видях стаята си. Беше малка само с едно малко легло посредата и един счупен гардероб. Не се рзочаровах, защото очаквах да бъде и по - зле. Най - гадното нещо, обаче беше това, че нямах Интернет. Но това беше на втори план. На скоро разбрах, че всичките ми приятели ще обикалят из света, а аз щях да си седя в тази скучна дупка. Тъй като се изнервих, реших да излезна навън.  Слънцето грееше. Беше ужасна жега и сигурно ако не носех шапка щях да получа слънчев удар. Около мен имаше множество малки къщички  заобиколени от безкрайните полета с лозя. Наслаждавах се на гледката, когато чух ужасяващ шум. Ушите ми направо кънтяха. Помислих, че се чуваше от фабриката и реших да влезна вътре. Входа беше запечатан, но отстрани имаше счупен малък прозорец. Успях да влезна през него. Вътре беше тъмно. Около мен имаше стари и прашни шкафове.Чуваха се леки стъпки. Обърнах се настрани и тогава видях нещо. На земята лежеше жена. Доближих се до нея да видя дали е добре и забелязах нещо ужасяващо. Под шала на гърдите на блузата ѝ беше попило голямо петно кръв, а до нея с кървави отпечатъци беше написана думата "СМЪРТ"