Първата и Последната в сенките

4.

Лео продължаваше да спи дори и след като всички се събудихме и се настанихме в минивана.
Запалих колата и потеглихме.
До мен стоеше Марко,който ме напътстваше докато излязохме от града,а после ми каза да не се отделям от главния път.
Той започна да чете някаква книга за билките,докато отзад Роджи и Мей играеха на карти,седнали до Лео.
Нова и Мейсън обсъждаха някакви странни теми относно нови капани за сенки, доколкото чух.
По едно време Мейсън и Нова заспаха, както и Роджи,а Мей се унесе в сън, точно когато Лео се събуди.
Така само аз и Лео бяхме будни,като не броим Марко,който беше погълнат от книгата си.
-Накъде отиваме?
Чух сънения глас на Лео.
- Пътуваме към Айова.
Това беше единственото нещо,което бях казала през целия ден.
За пръв път виждах как Мейсън спи. Даже мислех, че никога няма да заспи. Че будува цяла нощ..а може би е вярно.

Видях,че колата имаше радио. Имаше радио!?
А защо не го бяхме включвали?!
Обърнах се назад да проверя дали всички още спяха.
Е,само Мейсън и Нова,но не ми пукаше особено дали ще ги събудя.
Лео бутна Мей и тя се надигна достатъчно, че да видя цялото и лице.
Направих знак към радиото и тогава тя го включи с мисълта си,но го намали преди това.
Дълго търсихме съществуваща радиостанция,докато накрая попаднахме на една.
-И сега поздравяваме всички слушатели с песента на Calvin Harris "Summer"!
И песента започна.
Мей беше първата ,която запя ,след това и Лео . Мей пееше страхотно,но Роджи явно не харесваше тази песен затова просто ни гледаше и ни се усмихваше.
-Хубаво пееш,Ариел.
Марко затвори книгата си и усили на макс радиото.
-ПО ДЯВОЛИТЕ!
Нова се събуди първа. Тогава дадох газ, колкото можеше да даде този мини ван и карахме бясно по празния път.
Той беше само за нас.
Отзаде се чуваха виковете на Мей и Лео, както и смеха на Роджи.
Бяха весели. От това се нуждаеха. Винаги музиката оправя настроението.
С крайчето на окото си мернах сянката Вирджиния.Усмихнах се и тя се изгуби зад дърветата.

Видях в огледалото как Мейсън се поразмърда и срещнахме погледите си в полу счупеното огледало.
Започна песента "Ocean" на Mike Perry. Обожавах тази песен,но Марко се присегна да намали радиото.
-Не!
Тогава ръката му замръзна.
-Остави песента,Марко. Тука няма кой да ни чуе.
Гласът на Мейсън беше пресипнал,но още долавях онази лекота в него.
Нова изпръхтя.
Бяхме далеч от океан,море,река или езеро и явно това ѝ се отразяваше зле. Чувала съм,че водните трябва да се упражняват. Не могат без вода...