Първата и Последната в сенките

14.

Излязох от вагона след може би около половин час. Облаците все още бяха на небето,закривайки луната. Огънят беше угаснал и може би някой не се е погрижил да го запали отново.
Доближих се до дървата и клекнах, взимайки два камъка,мислейки че ще се запали като по филмите. Последната ми клечка кибрит пазех за много много спешен случай,затова започнах по-усърдно да търкам камъните един в друг.
Накрая просто ги хвърлих и се облегнах назад,а по-късно вече легнах на земята.

Събудих се от тънкото гластче на Тити, което шептеше нещо в лявото ми ухо.
-Тука има някакви странни хора.
Станах веднага стресната,че може да са врагове,но не бяха нищо повече от облечени с разкъсани дънки и поли деца.
Станах и прегърнах Рейч първа,защото тя беше на около метър разстояние от мен.
-Къде е Джейк?
Погледнах към Тити и тя показа вагона.
-Още спи.
-Тити,това е Рейч.
-Здрав..
Преди да каже каквото и да е Тити се отдръпна от нея и ме хвана за лявата китка.
-На колко е бе,Кори?
Виола се доближи с ведра усмивка,вече онова момиче,което измъкнахме от онази ужасяваща лаборатория, напълно бе изчезнало.
-На шест.
-Малка е...
-Да,поемам отговорност за нея. Вие няма да имате грижата.
Тити още стоеше зад мен и беше до такава степен уплашена,че даже заби ноктите си дълбоко в кожата ми.
-А къде е Ейдън?
В цялата тази щастлива картинка той липсваше. Естествено. Където има положителни емоции,той се изпарява ,все едно не е бил там. Даже в интерес на истината не бях забелязала ,че го няма, докато Карлос не ме попита.
-Нямам си и на представа. От вечерта го няма.
Тити отхлаби хватката си ,когато Карлос клекна и я подкани да се доближи. От раницата си той извади бутилирана вода и някакви странни пакетчета крекери.
Тя ги взе светкавично бързо и отново се доближи до мен ,подавайки ми едно от тях.
-Не съм гладна.
-Но трябва да ядеш.
Виола направи още една крачка към нас,но вече Тити не и обръщаше голямо внимание, защото се мъчеше са отвори едното пакетче с крекери.
Карлос ми хвърли една бутилка вода,която улових бързо и сложих на земята до краката си.
Тити не я отрази,вместо това седна до изгорелите дърва и започна да яде от пакетчето крекери.
Рейч излезе от вагона с Джейк,беше пребледняла,а той толкова спокоен.
Явно ѝ беше казал какво е сънувал.

-А защо всъщност сме такива?
След като Тити се наяде,се обърна към мен.
-Смисъл?
Карлос вдигна поглед от картата,която разучаваше и ме погледна.
-Ами защо ние имаме способности, а има хора без?
Мълчание. Честно казано не знаех,никога не съм се питала това. Слушала съм от чичо си,че преди семейството на баща му да го осинови,е бил свидетел на ужасни неща и истории за създаването и началото на нашия вид.
Но вече не вярвам на нито една от тях, защото ми се струват прекалено фантастични.
-Преди много време,когато на света имало само обикновени хора,нямало е магии и такива подобни неща,след като измрели драконите и изгорили вещиците...
-Карлос! Преплиташ историите!
-Тогава я разкажи ти като толкова много знаеш!
Карлос отново взе картата и обърна гръб на Виола.
-И така. Имало един човек...познат сега като Първият. Той направил съюз с Дявола,койти да му даде черна сила и мощ,а в замяна щял да му служи. Но Първият вместо това искал да го детронира и да го убие,където вече се появява и Враната.
Виола погледна към мен. Не знаех нищо за нея,нито от къде се е появила,нито какво се е случило тогава. Знам само онова,което преди ми беше казал Мейсън.
-Няма са продължиш ,нали?
-Не знам нищо за нея,така че не.
-Добре.
Виола се покашля и започна да говори отново с онзи увлекателен глас:
-Враната била обикновено момиче от народа и когато Дявола се преструвал на човек,той я видял как тя се разхождала и се влюбил в нея. Искал да бъдат завинаги заедно,затова,по нейно съгласие, ѝ дал сили,каквито дал и на най-доверения си човек,а именно Първият.
Кратка пауза,през която Джейк кихна,а Рейч реши да напусне клуба по разказване на истории и да влезе във вагона.
-Враната родила син и дъщеря на Дявола, но Първият отнел безсмъртието на дъщеря му и я убил. Така Враната се принудила да скрие сина си и да се изправи срещу любимия си,разкривайки му намеренията на убиеца. Дяволът решил да превърне част от нея в сянка,за да може да я спаси от Първият и...
Виола стана и се затича към брат си,който се задаваше зад Тити.
-И?!
Тя погледна към мен.
-И унищожил Първият с могъщо заклинание,познато като Последна Сянка.
Тити явно беше доволна от края,защото не попита нищо друго относно тази история.
Не знаех от къде знам това,но то се беше запечатало в мозъка ми и просто го казах, приемайки го за истина,а не плод на въображението ми.