Първата и Последната в сенките

19.

-Наистина ли? Как!?
-Е,звездичке,много си любопитна май...
-Искам да ми кажеш! Моля те!
Тропнах с крак и се затичах,за да препреча пътя на чичо си. Той изпуфтя и аз забих отново пред него десния си крак в земята демонстративно. Той плавно преметна дългите си кичури коса и клекна,за да не ми се налага да си извивам толкова много врата нагоре.
-Виж,звездичке...,няма да ти направя тази услуга. Няма смисъл това да го знаеш, мисля че...
-Какво?! Искам да знам! Може да ми помогне, нали?
-Е,особено след като уби онова момче баща ти ми забрани да говоря с теб.
-Кое момче?
Усетих че потръпвам и хванах едната си ръка,която вече трепереше. Чичо не обичаше да ме вижда как треперя. Било то отс студ или от страх. Особено не обичаше да  вижда каквато и да е проява на страх у мен.
-Ах...Кори,виж... Баща ти ми каза да го направя,не съм искал това!
Усетих как стискам все повече и повече лявата си китка,сигурно ще ми остане синина,ако продължавам.
-Кажи ми.
Казах го спокойно,стараейки се гласът ми да не трепери.
Той отново въздъхна и хвана двете ми ръце, раздалечавайка дясната ми ръка от треперещата вече лява.
-Спокойно,нали звездичке?
Той преглътна сухо. Не го бях виждала такъв,притеснен и ...толкова угрижен?
Поклатих глава и той започна:
-Някакво момче те е ядосало в училище и ти си използвала онова заклинание,което ти бях казал...помниш ли?
Поклатих отново глава.
-Момчето или заклинанието.
-Заклинанието.
Спомнях си го. Онова за Ада и пентаграма май имаше предвид.
-Та,е,то е мъртво...заради теб. Съжалявам , че ти казах това заклинание, звездичке,явно си прекалено малка,за да го използваш и да оценяваш силата му...
Дръпнах се от него на около метър,а след това продължих бавно да се отдалечавам чичо си,докато той се изправяше.
-Чичо...
-Ще ти кажа едно нещо преди да си тръгна...
-Къде ще ходиш?
-Баща ти - той отново запъна на тази дума. Винаги запъваше и преглъщаше тежко, докато говореше за баща ми. - ми каза да се махам по-бързо. И вие също ще трябва да се преместите. Тук не е безопасно за вас.
Погледнах надолу към земята и към тревата, която бях утъпкала преди малко.
-Запомни едно,звездичке,никога не се страхувай да използваш това заклинание, ако трябва. Но само ако трябва! В много краен случай,ако няма изход от ситуацията или си принудена да го използваш. Особено ако видиш сянка,тогава въобще не се замисляй!
-С-сянка ли..?
Той се доближи бързо до мен,толкова бързо, че не успях да реагирам преди да ме хване за рамената ми.
-Чуй ме,звездичке,Кори,момичето ми... Бягай от тях,те ще искат да те заловят,не знам дали ще мога да ги овладея и да успея да ги управлявам,но ако успея,тогава ще искам отново да дойдеш при мен. Ти искаш ли? Ще искаш ли?
-Ами ....мисля,че да. Но какви са тези сенки?
-Не мога да ти кажа,съжалявам. Но скоро, предполагам,че ще научиш...
Той ме пусна и изтупа панталона си, поглеждайки отново надолу към мен.
-Сбогом засега,звездичке.
-Сбогом засега.
Той се усмихна,беше на прага да се изхили, но нещо зад мен накара онази ледена физиономия да се появи отново. Обърнах се назад и видях баща ми да стои на верандата на къщата ни,на около десет метра от нас.
-Чичо...
Обърнах се отново към мястото,където трябваше да е той. Но него го нямаше.
Може би нямаше да го има за доста дълъг период от време...
Може би...