Първата и Последната в сенките

22.

И ето ме тук.
Няколко часа по-късно.
Полу луда,на път да направя нещо,което в точно този момент смятам за правилно.
Много малка част от мен се пита дали не е грешно.
Все още ме болеше мястото,където се бе забил куршумът,затова и изсъсках тихо, когато някой хвана ранената ми лява ръка и я стисна здраво. След което я пусна и каза:
-Направи това,което смяташ за редно. Но недей да преминаваш през вратата.
-Няма. Имам план.
-Аз влизам ли в него?
-Ей! Вие двамата! Ти - отдалечи се!
-Да да добре.
Ейдън махна пренебрежително към мъжът, чието оръжие се оказа опряно у гърба му.
-Не. Но в последствие може. -отвърнах на въпроса на Ейдън.
-Добре. Поздрави Крис от мен,мила.
-Моля!?
Последен допир на ръцете ни,той завъртя леко пръстена ми и аз усетих неговата ръка, твърде студена. Чу се леко дзън,когато пръстените ни се добряха.Просто аз бях прекалено топла от напрежението,това е. Той винаги си е еднакво студен.

Представях си вратата по-скоро като арка или като голяма порта,каменна или може би метална,но със сигурност черна,през която може са се минава през точно определен период от време.
Представях си и как по колоните на портата има издълбани физиономии на мъртвите от Ада,показващи техните страдания и окаяни погледи и лица ,и страховити създания, които ако напуснат Долната земя би последвало истински ужас. Както и Луцифер,най-отгоре на портата,от едната му страна Враната (това добавих като образ след разговора ми с Първия) ,а от другата някой от неговите съветници може би.

Дори цвета не бях улучила.
Вратата беше най-нормална входна врата, простичка,от бяло дърво,стандартна. Имаше мръсотия покрай дръжката и на някои места лакът се бе обелил. Нищо интересно нямаше по нея. Обиколих я около 100 пъти ,но не видях абсолютно нищо неестествено,освен мястото,където се намираше. Аляска.
Дръжката беше метална с кръгла форма и беше доста гореща на допир. Протегнах ръка само леко за да я докосна и за малко да се изгоря.

Дървената греда,където бяха захванати пантите,беше доста дебела и ,за разлика от предната част на вратата ,чиста. Имаше и по още една греда от другата страна и над вратата.
Изглеждаше си досущ като нормална врата, само че липсваше стената,към която трябваше да принадлежи.

Като се поотдалечих от нея чух как Първият говореше нещо с някакви хора,нямах си и на представа какво подготвяха,но ми харесваше,че се бавят. Исках да огледам по внимателно вратата.
А като се отдалечих видях номера изписан отгоре. 666.  Той бе със златни цифри ,които сега също бяха мръсни и не лъщяха както би трябвало.
Това е онази врата! Това е вратата,за която онази жена ми каза,когато сънувах онзи път!
Но къде беше десятката? Ами буквата "о"?