Първата и Последната в сенките

16.

Спрях точно пред някакво странно езеро, падайки на колене на брега,за да си измия лицето.
В света на сенките очаквах да протича времето по-бавно,а вместо това бе точно обратното.
Имах чувството,че е изминал само един час,докато се носех с тях на север,а всъщност бяха изминали доста повече часове,щом вече слънцето беше залязло.
След като си намокрих лицето се отпуснах назад,за да чуя отново какафонията спорещи зад мен.
-Защо му го остави?!
-Той може да го загуби!
-Или претопи!
-Или да го предаде на Черния!
-На баща ѝ ли?
-Не! На Първия!
-То е едно и също!
Ядосана хвърлих един камък във водата, който цопна шумно в нея,правейки доста големи вълнички.
Сенките спряха и се обърнаха в моя посока,а аз се изправих и казах:
-Ще правя каквото си пожелая! В момента най-малката ми грижа е този пръстен!
Направих няколко крачки към тях и спрях.
Все още бях в този свят, на безопасно разстояние от всичко или всички,които искаха да ме наранят. Но точно тогава усетих нещо,което никога не би ми минало през ума,че мога да усетя.
А после чух това:
-Здравей.
Сенките още говореха,което ме наведе на мисълта,че те не чуват това.
Усетащенето бе все едно те удря ток, цялото ти тяло след това изтръпва и не усещаш нищо от заобикалящият те свят. Но аз не се намирах в материалния?!
Просто прокарах ръце през косата си и примигнах няколко пъти,докато погледът ми фокусира високо момче,бяло,като призрак,с руса не много къса, но не и много дълга коса,черни дънки,в чиито джобове си беше вкарал ръцете. Бялата тениска бе прилепнала за тялото му,явно беше мокра. Най-ясно виждах сините му бистри изкрящи очи,които бяха забити точно в мен.
-Как...
Той вдигна пръстена и го завъртя с палеца си. Тогава погледнах към ръката си и видях,че и моя пръстен блести в сребърна светлина.
-Странно е какви неща могат да правят тези пръстени,нали,Коралайн? Например да те карат да ме виждаш, както ти може да ме накараш да те виждам. Така поне ще може да те следя ... естествено докато стигнеш вратата,няма да се меся в отношенията ти с Вратата и Дявола.
Последното ,което видях от него,беше задоволната усмивка,която избледняваше бавно с него.
Ейдън.
Как той бе тук...как?
Усетих как въздъхвам облекчено,че щом той е добре,значи и другите са добре.
-Млъкнете най-сетне! Не знам защо постоянно спорите за някакви тъпи неща, които дори не ви засягат!?
Тогава те спряха да си говорят и се обърнаха към Вирджиния.
Една от тях каза:
-О,явно тази не ѝ е казала нищо.
Тогава всичките онези сенки,които крещяха и се надговряха се подредиха в редица.
Едно.Две. Три...
Единадесет,дванадесет,тринадесет.
Тринадесет сенки,които ме следяха където и да отида.
Тринадесет странни черни петна ,които ми се бъркаха в живота.
-Ние сме Първите отделени сенки...
-По времето на Първия Черен...
-Когато той е измислил това заклинание...
-Но не успя да ни контролира...
-Така станахме тринадесет неуспешни опита...
-Блуждаещи из земята...
-Обхождайки всяка територия...
-Разбирайки че вие не сте единствените хора със свръхестествени способности...
-Но просто другите са прекалено невластни...
-За да искат да контролират останалите...
-И да ги накарат да се покажат...
-Пред света...
Сенките говореха една през друга,като всяка довършваше изречението на предходната.
А последната просто мълчеше.
Всички се обърнаха към нея:
-Анна?
Тя продължаваше да мълчи ,но накрая отстъпи назад и проговори:
-Няма да довършвам тъпата ви реч,която повтаряте през две години,от както Ния си тръгна!
-Айде пак се започна.
-Това момиче ще ни подлуди!
Единствените сенки,които бяха видимо с мъжки черти, просто се отдръпнаха по назад,докато другите започнаха да се карат или по-точно да се карат на Анна.
-Спрете! Ако само още някой...
Но никой не ме чу. Само Анна ме погледна, когато казах това,и ми кимна.
Отидох до насъбралите се писукаши сенки и застанах между нея и останалите.
-Ако не спрете сега и не ми кажете защо ме следите,наистина ще се случи нещо...
-Празни заплахи ,скъпа,никога няма да си като Ния.
-Дани,и ти ли подкрепяш Анна!?
-Не,просто виждам,че това момиче и грам потенциал за Врана няма. Това,че контактува с нас ...
-Само три общо от всичките избраннички са успявали това,Дани!
-О,да си припомним и за тях,а? Габриела Симсън,Дух по рождение,деветнадесет години,изгорена при опита да отвори вратата. Бианка Дъглас,Дух по рождение, седемнадесет години,забучена на шиш от Първия. Коралайн Вийст,направена кукла по модела на онзи нещастник,шестнадесет години,умира при...
-Дани! Престани по дяволите!
-Какви дяволи ми говориш,Стейс,като самият Той не вярва,че тя ще оживее. Поредната прецакана,която...
-Стейс е права,Дани,спри.
Анна протегна черната си мъглива ръка към въпросната Дани.
-Не. Това момиче въобще няма място тук,а долу ще има само в стаята за мъртъвци!
-Даниела!
Аз просто стоях и слушах как отново започнаха да спорят.
Един от мъжете се доближи до мен и каза простичко:
-Винаги са така,някои се отказаха,други, както чу тези две имена ,се опитаха да бъдат като Враната,но не успяха. Тях не ги водеше онова,което я водеше нея.
-Какво е водело Враната?
-Любовта към близките и желанието да ги защити. Но най-вече да защити себе си.
Тогава отстъпи назад и се върна на предишното си място до останалите двама.
Докато онези продължаваха да говорят, Вирджиния стоеше до мен,без да каже и дума,за което ѝ бях ужасно благодарна.
Трябваше да мога да преценя ситуацията сама. Трябваше да бъда по-умна от мъртвите или от отказалите се.
Мейсън сигурно ще иска отново да ме намери,сигурно и знае къде е вратата.
Погледнах надолу към знака,който ми беше оставил на ръката. Със сигурност вратата в Аляска не беше единственият начин да се стигне до Ада.
Ад.
Досега не се бях замислила,че Долната земя всъщност е Ада.
Врата 10666о. Аляска.
Наведох се по близо до земята и взех една пръчка,пишейки бавно кода ,който онази жена ми бе казала в съня ми.
После замазах горната част и се получи това : ıooooo.
Сто хиляди. Какво ли значеше? Трябва да погледна отвъд факта ,че това е шестцифрено число и да видя дълбокия смисъл.
Нулите всъщност бяха кръгове. Кръговете са без начало и без край,безграничен поток от енергия.
Вертикална черта,за която нямах никаква идея какво може да значи.
Тогава реших просто да нарисувам тези пет кръга един в друг,като накрая по средата теглих една голяма вертикална черта, деляща кръговете на две еднакви части.
-Шшт!
Една от сенките изшътка и всички се обърнаха в посоката,в която сочеше нейния пръст.
Седнах на земята и забих поглед в тези окръжности,мислейки какво трябва да е това.
Сигурно нищо не е ,просто си въобразявам, но ...Имах просто усещането,че това значи нещо.
-Какво е това,Коралайн?
Анна се добрижи до мен,правейки на останалите да не помръдват. Повдигнах глава към нея и тогава изникна единственият вариант,който можех да се сетя тогава, за да ѝ отговоря:
-Заклинание.
-Не е,все още.
Върнах погледа си обратно в пръстта, където все още стояха концентрираните окръжности.
Кръг в центъра! Кръгове в центъра!