Първата и Последната в сенките

17.

Анна си беше свършила работата с Ейдън и останалите ,а Ерик ме информира,че Мейсън и другите са се насочили наистина на север,но се придвижват по крайбрежието.
Трябваше да измисля някакъв план как да се погрижа хем за Мейсън,хем за Първият.
Просто стоях над онези концентрични окръжности,когато чух една птичка да каца на дървото над мен. Вдигнах глава нагоре и видях птичката,тя литна на друго дърво,а като забеляза ,че я следя,отлетя и повече не кацна на друго дърво.
-Доведи го.Жив.-казах спокойно,усещайки присъствието на някоя от сенките зад мен. Дани се стрелна светкавично подир птичката и след около две минути я просна пред мен на пясъка на брега.
Птичката едвам се изправи и разтърси крилата си. Канарче. Тук.
Съблякох коженото си яке и го метнах над птичката.
-Облечи си това!
Лий се преобрази ,държейки се за десния лакът,но въпреки това все още стоеше свит на пясъка ,загърнат с якето ми.
Аз се изправих и го погледнах от високо, погледът му трепереше от страх,а костите му от студ.
-Какво търсиш тук?
-Нищо. Просто минавах.
Видях Ейдън да стои на около три метра от нас,бавно скъси дистанцията до два.
-Значи и Мейсън е наблизо,а? - попитах Лий.
Мълчеше. Ейдън се приближи толкова,че да го чуя:
-Попитай го за брат му.
-Как е Роналд,Лий?
-Убийца!
Той изкрещя това,а после се опита да замахне към мен,но не ме оцели,а Дани застана между мен и него.
Зад Лий се появиха Вирджиния и Анна.
-Какво е станало с брат му?
Надявах се да е достатъчно тихо,за да не чуят Лий и Дани, и достатъчно силно,за да чуе Ейдън.
-Еми...хванах го да ни препречва пътя,беше препятствие,което отстраних.
-Не си го убил,нали?!
-Не убивам малки деца.
Той ме заобиколи и застана от дясната ми страна,стъпвайки по-близо към водата.
-Не съм.
Върнах височината в гласа си и се доближих към Лий,правейки знак на Дани да отстъпи.
В погледа на Лий освен страх се намърда и ярост,гняв.Е,явно вече не бяхме приятели, защото се оказахме от различни лагери.
-Мейсън каза,че някаква маска останала у него.-Маската,която показва света какъвто е. - Както и част от теб. За това дойдох,а сега,ако поне малко човечност имаш,ме пусни!
Анна се доближи по-близо до Лий, забивайки поглед в мен. Очакваше нареждане. А всички други очакваха да видят моето решение.
-Добре.
Той се преобрази,а аз взех отново якето си, облякох го и проследих с поглед Лий,докато не се скри зад дърветата.
-Проследете го.
Дани и Анна тръгнаха веднага след него.
Ейдън беше изчезнал така както се и беше появил. Не можех повече да оставам на това място ,затова реших вече да тръгвам.
Отново преминах в техния свят и чух две от сенките да си говорят. Явно не виждаха или не разбраха,че вече съм тук и ги чувам.
-Тази Коралайн е изключително сляпа!
-Тя не е виждала преди Враната,не забравяй!
-Да,но трябва да си много тъп,за да не се сетиш,че Враната е Ви...
-А!
Едната обаче ме видя и прекъсна другата , преди да довърши името.
Обърнах се на другата страна и погледнах към небето.
След това погледът ми попадна върху Вирджиния,която ми даде знак да тръгваме, защото било чисто.
Кимнах ѝ и я послушах,впускайки се след нея веднага след като тя тръгна. Следвах я, защото нямах представа къде може да е Мейсън,а тя сигурно имаше. Сигурно щеше да ме отведе далеч от него,някак си щяхме да го заобиколим,за да не се натъкваме на Мей Мей.