Първата и Последната в сенките

6.

-Където винаги се надявам да се срещнем...
Обърнах се рязко и очите му блеснаха в жълто,след което понъмняха.
Това някакъв код ли беше?
Намигна ми и се усмихна мазно,същата усмивка,както в деня, когато се запознахме.

Сега разбрах какво му е на Марко да се задушава в този ван и да гледа как в главата на Мейсън има пропаст.
Нещата се случваха прекалено бързо и предполагах,че ще стигнем в лагера след около седмица максимум,защото мислех,че от Канада ще се качим на кола..
Но не.
До Калифорния  трябваше да вървим пеш.
На Марко не му пука много много,явно е минавал това разстояние доста пъти,но аз не исках да вървя една година пеш за да стигна до лагера...
А и Мейсън...
А него пък какво да го правя?!

Седнах на тротоара и видях Вирджиния.
Бях далеч от другите и просто си позволих да говоря по-силно:
-Отчаяна съм...
-Не. Той не му е взел спомените,просто ги е замъглил. И ако Мейсън иска,може да ги отключи.
Затворих очи.
-Всички ме свързват с чичо ми.
-Не е вярно..само онези,които го познават.
-Как Мейсън знае за мен? Той не ме е виждал преди?
-Откъде си сигурна? А и Вийст държи доста снимки на бюрото си в кабинета. Една твоя,една на брат си и една на майка ти.
-На майка ми ли?
-Мхм. Това е неговото семейство. Или поне е било.

Аз бях останала единствена на чичо,но нямаше да му позволя да ме разиграва като кукла.
Нямаше да стана неговия билет към всички чудовища от Ада и нямаше да му помагам.
Даже ако се нажоли щях да го убия.
Не искам никой да пострада заради някоя от сенките. Ще направя всичко,за да ги защитя...

Може би искам да ги защитя,защото мен никой никога не ме е защитавал. Дори и спасителния лагер. И исках да помогна на децата...
Точно както Мейсън през тази една година е помагал.
А той дори не си спомня,че е от добрите.
Трябва да си спомни.
Трябва да го накарам да си спомни.

Обърнах се към вана и видях как Мейсън използва силата си.
Не го бях виждала преди да го прави..
Забавляваше децата като от сенките на огъня правеше различни фигури и май ставаше нещо като театър от сенки.
-Той е добър. Сега ще видиш момчето,което беше преди да напусне Черните. Веселото момче,не онова сухарче,чиято сила взех...
Усмихнах се.
Исках да опозная тази негова страна,но исках и да си върне спомените...

Седнах до Мей и я прегърнах силно.
-Виж Ариел! Погледни! Не е ли страхотно!
За първи път виждах Мейсън да се усмихва искрено..
Толкова много ли се е променил през тази една година.