Първата и Последната в сенките

15.

Последното нещо,което помня от онази нощ беше онова ,което Вирджиния ми беше казала : Послушай го.
Думите ѝ оставиха голяма следа в ума ми и дълго време не можах да заспя. Едно знаех със сигурност,щом и Вирджиния го потвърди.
Не трябваше да правя опити за сближаване с Ейдън,да не контактувам с него и да се старая да не съм там,където е той.

Чу се как някой отвори скърчащата врата и тогава реших,че вече всички са будни,и трябва отново да се преобразя.
През нощите,които прекарвам навън , обичам отново да попадам в света на сенките,защото така останових,че не се мърся,спейки на земята. Но трябваше да се събуждам преди всички,за да не видят това.
Въпреки че знаеха,че спя навън,никой не ме попита защо.
-Ще отидем с Рейч да търсим вода и храна за утре,а ти трябва да останеш с децата и Виола. Ще се справиш ,нали?
-Защо не вземеш вместо това Виола??
-Няма да рискувам живота ѝ отново. Грижи се за нея.
Толкова грижовен..
Кимнах на Карлос,който отиде до горящия огън,покрай който бяха насядали отново всички от групичката ни.
Тити и Джейк бяха завити с една черга , докато закусваха някаква храна от пликчета. Колкото повече я гледах,толкова повече не изпитвах нужда да ям.
-Грижи се за..
-Да,да,знам. Няма нищо да му се случи. А сега вървете!
Рейч ми се усмихна и ме прегърна, тръгвайка след вече отдалечаващата се фигура на Карлос.
Подсмихнах се леко и се запътих към останалите,но някакъв шум зад вагона ме накара да спра и да отида от мястото, където чух звука.
Приближих се бавно,в готовност да нападна,ако се окажеше враг,дошъл да ни убие Черен или просто човек, желаещ да ни навреди.
Застанах на ръба на вагона и рязко се обърнах към гърба му ,насочила ръцете си в готовност да призова силите си.
Ама какво?!
-О! Не вярвах,че си ме намразила чак толкова много от снощи,че да искаш да ме убиеш. А като си помисля,че исках да споделя храната си с теб...
Тогава просто бавно свалих ръцете си и го огледах. Държеше се доста странно, изкуствено. Това не беше той,не знаех какво да направя ,затова просто се доближих до него ,заобикаляйки го внимателно.
Как той очакваше да стоя далеч от него,като ме подканваше към него или идваше при мен!?
-Какво ти става?
-Моля?
-Мх...нещо не ти е наред.
-Оле ,за бога,Коралайн! Сестра ми каза да ти донеса храна,ще я ядеш ли или не?!
-Ето това е вече нашият Ейдън!
Не посмях да кажа моя,защото нито бяхме близки,нито изгарях от желание да използвам това нарицателно точно сега.
Седнах на земята и го подканих да се настани срещу мен,а той придърпа малката си раница към себе си.
-Е? Какво ми носиш?
Протрих ръце ,а той просто бръкна в чантата си и извади от онези супер големите кроасани със шоколад и една бутилка вода.
-От къде ги изнамери?
-От една бензиностанция на юг.
-Благодаря ти.
-Ето,бон апети!
Той остави храната на земята до мен и си тръгна.
Тъкмо си бях помислила, че е прекалено мил,за да бъде реално ,и ето отново стана груб.
Но някак ми е по-спокойно като е груб с мен,защото поне не се опитва да се сближи с мен. А когато е груб ,е искрен и говори това,което му щукне.
Обичам директните хора.
Отворих кроасана и отхапах една голяма хапка от него,а по цялата ми брадичка се разтече течния шоколад от вътрешността му.
Облизах шоколада,защото е грях да го избърсвам и похъбявам,вместо да го изям ,и продължих да се тъпча с единствената свястна храна,която имах от около три дена насам.