Първата и Последната в сенките

7.

На сутринта ,когато отидох в кабинета му, както се бяхме разбрали,той ми подаде една чаша кафе и ми направи място да седна на дивана.
-Към лагера ли беше тръгнала? Сама?
-Не,бях се качила на вашия влак с мои приятели, но не знаех къде да сляза и...
-Момент момент момент. Ние сме крадци, разбойници. Това не е нашия влак.
-О.
-Да. Къде са приятелите ти?
-На Девилс Лейк.
-Ясно. Мога да те изпратя до там и да ти кажа това онова за дарбите по пътя, защото е излагация да знаеш само два удара и Първото заклинание. Съгласна?
Как беше разбрал... Всичко това сенките ли му бяха казали??
-Ами добре..
-Супер! Но първо да слезем на закуска.
Закусвахме по-дълго ,от колкото си представях,че е възможно. Просто имаше толкова хубави неща,а готвачът им беше страхотен!
Лео беше кацнал до моята чиния и му давах да си хапва от нея,като му трошах хляба си на ситни парченца.
-Тази птичка твоя ли е? -попита един мъж, който пиеше бира вместо чай или кафе.
-Той е мой приятел.
Лео изчурулика в отговор.

Като цяло закуската мина съвсем нормално и след като приключи и видях ,че е станало почти обяд,което ме наведе на мисълта колко ли бях спала в удобното легло на Кристиан,отидох при него и му казах:
-Време е да се връщам.
-Добре!
-Добре?
-Взимам нещо за изпът и се обличам. Изчакай ме тук.

Не го чаках дълго,оправи се за около десет минути и заедно тръгнахме от убежището им.
Кристиан каза нещо на някакъв от многото пияни и дойде при мен.
Още не мога да си представя как хората пиеха толкова много сутрин.

Като се отдалечихме от влака нямаше как да не го подложа на кръстосан разпит.
-Те знаят ли,че си...
-Не.
-А ти какво всъщност ..
-Огън. Черен огън ако трябва да съм по точен. Повече не ти трябва да знаеш.
-Една способност?
-Да? Какво ще ги правя ,ако имах повече? Щях да си правя шарена супа?
Изхилих се искрено.
Той беше толкова земен,толкова нормален и усещах наистина топлината,която той излъчваше.
-Важното при контролирането на способностите на един дух е да се съсредоточиш върху тази,която искаш да използваш. Не може всичките наведнъж. Ти си родена дух нали?
-Ами да. До колкото знам..
-Аха. Ето защо и си перфектна за Врана.
-А какво всъщност представлява Враната?
-Само жена може да бъде Врана,Врана е усвояване на три способности и да можеш да разговаряш със сенките и всички други странни същества. Означава да бъдеш героя ,да спасиш хората от заплахата, Враната контролира също така и всички свръхестествени същества,но не хора със сили,ами 100% истински и чисти същества. Всичките митични останали живи животни.
-Аха.
-Нищо не схвана нали?
-Общо взето донякъде да..
-Е,аз не мога да обяснавам,но като отидеш при нея...
-Няма да ходя при нея.
-Трябва да се осъвършенстваш. Аз не мога да те науча на всичко.
-Поне ми кажи нещо полезно!
-Да се преобразиш във врана?
-Не искам да имам общо с онази..
-Не не. В птицата.
-Не мерси. Даже знаеш ли какво,не искам да ми помагаш.
Забързах крачка... мислех,че Кристиан е различен,а всъщност грешах. Мислех,че иска да ми помогне с някакви дребни неща, колкото да мога да правя нещо повече от това,на което в момента съм сподобна,но и той искаше да ме прати при онази жена.
Толкова ли е важно да отида при нея? Не исках въобще да се занимавам с нея, защото така чичо ще ме иска още повече.
Паднах в снега и ударих с юмрук в него.
-Защо иска мен?Да си свърши сам работата!
-Само Врана може да отвори портата,а тя няма да се съгласи ,дори той не може да я контролира. Но би се съгласила да обучава теб...А и Врана е титла ,която само жени биха издържали.
Кристиан сложи ръка на рамото ми. Въздъхнах и вдигнах глава към него,той ми подаде другата си ръка и ми помогна да се изправя.
Тогава видях и Лео.
-Ще продължа сама,мерси за всичко.
Изтупах се от снега и тръгнах в посоката,в която летеше Лео.
-Почакай!
Кристиан дотича след мен и ми даде някякъв странен предмет,може би бе нещо като амулет.
Беше от сребро,което образуваше формата на око с тънки мигли ,а в средата имаше син камък,който Кристиан каза,че бил с демонски произход.
-Не е обикновен камък. Когато си тъжна той се оцветява в цветовете на твоите емоции..
-Продаваха такива пръстени по панаирите.
С нищо не ме впечатли.
-Да,но с този може да се свързваш с когото си пожелаеш. Ако ти трябва помощ и не знаеш къде да ме намериш,стисни силно този камък и си мисли за мен.
Оглеждах камъка сигурно около 5 секунди и когато вдигнах глава видях,че пред мен вече не стоеше Кристиан,а само разтопен сняг.