Summerlin(BG Fanfiction)

ГЛАВА СЕДМА

Гледната точка на Джъстин:
   Планът беше изпипан до съвършенство. Безупречен. Нищо не можеше да се обърка. Нямаше да го позволя. Хората, които щяха да го осъществят, бяха подготвени. Разчитах на способностите им. Имах им доверие. Знаех, че ще успеем да надхитрим Делгадо. И знаех, че ще го заболи. Отне животът на Джейк, отне животът не на друг, а на собствения ми брат. Нищо не би могло да компенсира това. Нищо, освен неговият живот. Ще го взема. На всяка цена. Не, няма да изгоня Делгадо. Ще изпратя трупът му. Ще го направя. Наистина. Обещах си, че няма да стана убиец, но желанието за мъст беше по-силно. Не можех да се съпротивлявам. Нямаше да си призная. А, Анджел… никога нямаше да допусна да разбере за това. Ако го направи, ако разбере, че съм отнел живот, ще ме намрази. Ще ме напусне, сигурен съм. Не искам това. Обичам я. И ще направя всичко по силите си, за да я задържа до себе си.
   Наркотиците, тази „стока”, от която Флин изкарва прехраната си, ще бъде унищожена. Съсипана. Ще вдигна проклетият камион във въздуха. Дрога? В Summerlin? Нима този си мисли, че ще успее? Нима мисли, че ще пречупи семейството ни и ние ще позволим това? Греши. Първото правило, което баща ми беше изградил, не включваше наркотици. Престъпват правилата. А, всяко едно нарушение, тук се наказва. И то скъпо. Откраднеш ли, губиш ръката си. Клеветиш ли, губиш езикът си. Имах усещането, че живеем в миналото. Но… сега… сега съм по-зрял. Замесих се в този бизнес и осъзнавам, че ако тези правила и закони не съществуваха, всеки щеше да прави, каквото си иска. „Ред и дисциплина не се пораждат с демокрация.”. Колкото и глупаво да звучи, това беше репликата, която баща ми използваше непрекъснато. Не я разбирах. Досега.
   Нощта беше прикритието ни. Камионът беше натоварен с опиати, а Делгадо извърши обстойна проверка. Откъде ли знаех това? Полезно е, когато имаш хора навсякъде. Блейк, Ноа, Арън и Стан бяха готови. Въпреки желанието ми да участвам в изпълнението на плана, те ми отказваха. Аз трябваше единствено да приема „поздравленията”, които Флин ще ми отправи. Имах номерът му. Това беше поредното доказателство, че нищо не можеше да се изпречи на пътя на семейство Бийбър, когато искаха нещо конкретно. Тъпото копеле не го очакваше. Бих искал да видя лицето му. Как ли ще изглежда? Сигурно щях да се засмея. Ще изглежда по-жалък от всякога. Убеден съм.
   Всички бяхме на позиции. Арън стоеше на пътя, а Блейк, Ноа и Стан, стояха и чакаха с готовия експлозив. Като по часовник. Камионът се появи. Арън започна да ръкомаха, а шофьорът слезе, съгласен на това да погледне „разваленият му автомобил”. Блейк и Ноа притичаха разстоянието до задните врати на камионът. Използваха големите ножици, с които се бяха запасили, за да срежат веригите и отстранят катинарът, който предпазваше безценните доходи на Делгадо. Тогава… на сцената се появи Стан. Джейсън ми беше обяснил всичко за него. Беше техник и механик. Можеше да направи качествена бомба за по-малко от един час и беше способен да ремонтира автомобилът ти за по-малко от двадесет минути. Беше гениален. Работеше бързо и сръчно. Справи се за секунди. Постави бомбата върху един от кашоните, препълнен с кокаин, а Блейк и Ноа затвориха вратите. Не омотаха веригите около тях. Защо да го правят? Онзи глупак не би проверил. Дадох знак на Арън. Той кимна леко и благодари на шофьорът, а после го отпрати набързо. Камионът потегли. А, най-важното беше, че никой не подозираше нищо. Когато всички бяха в безопасност, а Арън се оправи с возилото, оставено на пътя, извадих телефонът си. Според изчисленията, които именно той направи, камионът ще се срещне с Делгадо след броени минути. Знаех за техният план. Флин искаше отново да провери стоката преди да позволи тя да напусне пределите на квартала. Ама, че глупаво, нали? Но беше по-добре за нас. Щеше да стане свидетел на красивата гледка, която му готвех.
   Набрах номерът му. Зачаках да ми вдигне. Направи го. Няма да му кажа истината директно. Мислех да си поиграя с него и търпението му. По този начин, изненадата ще му се стори двойно по-хубава. А, аз целях именно това. За щастие, успя да дочуе звънящия си телефон. Не подозираше от кого е обаждането, а това правеше всичко още по-вълнуващо.