Summerlin(BG Fanfiction)

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА

Гледната точка на Джъстин:
   Прекрасна нощ. Прекарах прекрасна нощ. С прекрасно момиче. С Анджел. Липсваше ми. Само два дни. Само четиридесет и осем часа бе далеч от мен. Бяха достатъчни. Осъзнах, че това момиче бе моето ВСИЧКО. Ако нямам нея, нямам нищо. Ще бъда празен. Отвътре и отвън. Summerlin беше проклятие. Застрашаваше всички. Отдалечаваше ме от Нея. От Анджел. От момичето, в което бях влюбен. Случи се именно това, от което се опасявах. Кварталът ме повлече. Управляваше ме. Бях негова марионетка. Но… повлече и Нея. Анджел беше изложена на опасност, на риск. Ами, ако не я бях открил? Какво щеше да стане? Нямаше да го преживея. Щях да изгоря всички и всичко. Навсякъде щяха да горят пламъците, които ще извират от сърцето ми. Този нов враг, който се появи, ме тревожеше. Не го познавам, но знам, че може да ни изненада. И то, по всяко време. Не съм го виждал, не знам името му, не съм говорил с него и не знам слабостите му, но той… той отлично знае моята. Знае, че ако Анджел е застрашена, че ако животът й зависи от това, съм склонен да направя всичко. Всичко. Без да се замисля. Без да се интересувам от нечии мнения или да се вслушвам в нечии съвети. Това, което разбрах е, че Той е сериозен играч. Не си поплюва. Разполага със средства и ресурси. Това означаваше само едно: или бе влиятелна личност, или имаше влиятелни хора зад себе си, които му пазеха гърбът. Но това беше отделно от другите опасения, които се заформяха в съзнанието ми. Този човек знае за Анджел, знае, че тя е най-голямата ми слабост, следователно ме познава. При това, много добре. Изводът: или имаше информатор, който е успял да се внедри сред моите хора, или… беше вътрешен човек, който очевидно не е доволен с това, което аз, баща ми и Summerlin му предлагаме. Кой ли може да е? Ноа, Арън, Стан, Блейк? Лео или Майкъл? Ед или Кърт? Доминик или Джейкъб? Шон или Хенри? Или пък… Джейсън? Да, той е мой брат, но не изключвам възможността. Вариантите бяха много, но аз бях длъжен да стесня този кръг. Трябваше да намеря този мъж, за да го накажа. Не, няма да го убия, но ще страда. Ще си понесе последствията за това, че си е позволил буквално да отвлече Кралицата на този квартал, а после… по-добре никога да не се връща. Да не се появява пред очите ми. Трябва да възвърна на Summerlin предишният му облик. А, след това, да се потопя в любовта и да се посветя на Анджел. Имахме мечти. Мечти, които нямаше да захвърля. Обещахме си. Трябва да се оженим, да бъдем най-щастливите младоженци и да имаме три деца. Две момичета – Ели и Рейна и едно момче, което откакто научих за смъртта на големия си брат, реших, че ще е по-добре, ако го кръстим Джейк вместо Джаксън. Анджел беше съгласна, а това ме правеше още по-нетърпелив. Исках да започна да сбъдвам тези мечти. И може би, много скоро, щях да го направя.
   Отворих очите си. Беше сутрин. Усетих празното легло. Изправих се веднага. Дрехите ми все още бяха разпилени по пода на стаята ми. На моменти ми се струваше странно. Това беше мястото, където прекарах детството си, където си играх и писах домашните си, а сега правя любов с приятелката си. Много шантаво. Проблемът беше в това, което виждах. Анджел. Разстроена, тъжна, плачейки тихо и прибирайки вещите си в куфари. Какво ставаше? Изправих се в седнало положение. Тя осъзна, че съм буден и замръзна. Сякаш съм я хванал да върши престъпление. Това беше изражението, което се разпростираше върху лицето й.