Summerlin(BG Fanfiction)

ГЛАВА ДЕВЕТА

Гледната точка на Джъстин:
   Размириците в Summerlin. Не стихваха. Поредният проблем. Жителите се бунтуваха. Мъжете, които работеха за нас, за мен, се отказваха. Защо да вършат мръсната работа? За жълти стотинки? Не си заслужаваше. Рискуваш животът си. А, какво получаваш в замяна? Гладуващо семейство. Положението беше сериозно, но никой не го осъзнаваше. Татко беше спокоен. Нали аз щях да се справя. Джейсън също нехаеше. Беше твърде зает с търговията на оръжия, от която спечелените суми се записваха в нашите сметки. Не беше честно. Трябваше да направя нещо. Затварях се в кабинета на баща си, който напоследък беше повече мой, отколкото негов. Мислех с часове. Пренебрегвах Анджел, заради това. Обещах си, че винаги ще я поставям на първо място, но сега… провалям се. Кварталът беше превзел съзнанието ми. Исках да се отърся от него, но не успявах. Повлече ме. Повлече ме в тази пропаст, от която се страхувах най-много. Нямаше изход. Продължавах да пропадам. Не можех да се върна, не можех да се откажа, ала най-лошото беше, че Анджел беше в опасност. Играех си с безопасността й. Постъпих глупаво и несправедливо спрямо нея. Трябваше да я оставя. Трябваше да й позволя да продължи животът си. Да има това, за което мечтаеше. Нормално семейство и мъж, който не държи оръжие в ръцете си. Нещо, което аз може би никога няма да успея да й дам. И това ме побъркваше. Исках да бъда с нея, обичах я, но осъзнавах, че трябваше да я пусна. От друга страна, не можех да си представя това да бъде с друг. Кръвта ми кипваше. Обещах си, че ще я предпазя от всичко. Независимо от опасността, надвиснала над Summerlin, нищо нямаше да се случи с Анджел.
   За жалост, обещанията, които си давах, никога не се изпълняваха. Прибирах се. Успях да закрепя ситуацията в Summerlin, прекратявайки поредната порция протести от страна на хората. Ноа шофираше, Доминик беше на задната седалка, а аз получих обаждане, което ме накара да изгубя разсъдъка си. Беше от Лео. Когато вдигнах звънящият си телефон, веднага забелязах разликата в гласа му. Звучеше сякаш току- що се бе свестил. Притесних се, но забравих за него, когато чух думите: „Отвлякоха Анджел”. Причерня ми, разтреперих се, усетих сърцето си, което забързваше ритъмът си, а аз едва не изтървах устройството. Полудях. Наредих на Ноа да спре автомобила. Призляваше ми. Имах чувството, че не мога да си поема въздух, че се задушавам. Тази новина ме съсипа. Отключи в мен нещо, което не можех да си обясня. Не, всъщност… можех. Беше желание за убийство. Щях да убия негодникът, който беше накарал хората си да отвлекат момичето ми. Щях да убия Делгадо. Знаех, че вината се криеше у него. Заплашваше ме. Всичко е заради проклетата стока, която унищожих. Наказва ме. Беше прав… негодникът беше прав. Ще си платя. Ще го направя. Ще му дам всичко. Каквото поиска. Искам единствено Анджел да остане невредима. И все пак… щеше да има наказани. Лео, Ед, Майкъл и Кърт… няма да им оставя нито една здрава кост в тялото. Ще ми благодарят, ако изобщо ги оставя живи.
   Осъзнах се. Върнах се в реалността и загубих контрол върху емоциите си. Имах усещането, че мога да разруша целият квартал. Щях да разруша всичко и всички, които се изпречат на пътя ми. А, за тези, които са си позволили да се докоснат до Анджел, да я преследват, да я отвлекат… няма да могат да си намерят място. Ще ги осакатя един по един. Малко по малко. Смъртта им ще бъда бавна. За мое удоволствие. Ще им направя същото, което и те са направили на любовта на живота ми. Нека само да имат този късмет.
   „Пазителите” бяха в склада на Арън. Отидох незабавно. Единственото, което течеше във вените ми беше ярост. Нищо не ме интересуваше. Деца, жени, майки, бащи, никой нямаше да може да ги познае след това, което ще им сторя. Изправих се пред тях. В помещението бяха всички. Джейсън, Блейк, Стан, Арън, Ноа и Доминик. Татко го нямаше. И по-добре. Не бива да вижда това, което ще се случи. Съблякох коженото си яке, захвърляйки го на земята. Свих юмруците си и внимателно огледах, изправените, провинили се пред мен мъже. Бяха свели виновно глави, очаквайки присъдата си.