Summerlin(BG Fanfiction)

ГЛАВА ДЕСЕТА

Гледната точка на Анджел:
   Къде съм? И… защо съм тук? Отчаяно исках да разбера. Измина много време. Часове. Не. Дни. Два дни. Складът, в който онези ме затвориха, беше ужасен. Влагата се усещаше. Миризмата не се понасяше, а въоръжените мъже, които ме плашеха, се разхождаха наоколо. Бях завързана за парапета на стълбите, които водеха до втория етаж на мизерното помещение. Едната ми китка беше захваната в стоманената хватка на белезници. Започваше да ме боли, но не можех да намеря решение, с което да облекча болката. За щастие, можех да седна на мръсната и студена земя. Не бях спала. Мислих единствено за Джъстин. Дали знаеше, че съм отвлечена, дали ме търсеше, или беше твърде зает? Може би бе помолил Ноа да ме открие. Дали изобщо се тревожеше за мен? Бях отчаяна. Мъжете, които ме „пазеха” не се доближаваха до мен. Все едно не съществувах. Не бях яла от два дни. За щастие, бях привикнала с усещането за глад. Познавах го, защото го изпитвах сравнително често. Преди да срещна Джъстин, разбира се. Когато това се случи, животът ми се промени.

   Това, което ме изненада бяха разговорите, които долавях. Притесниха ме. Мислех, че виновникът за положението, в което бях изпаднала, е Делгадо. Искал е да си отмъсти на Джъстин и се е възползвам от слабостта му, която всички знаем, че съм именно аз. Проблемът беше…, че не е бил Флин. Когато попитах онзи, който ме доведе тук, дали работи за Делгадо, той отвърна: „Не познавам никого с това име”. Предположих, че лъже. Но… после чух това, че всички обсъждаха въпросът, който бях задала. Чудеха се защо съм помислила, че работят за него. Това ме накара да осъзная, че Джъстин има враг, за когото не подозира. Изплаших се още повече. Не, заради себе си, а заради него. Не знаеше срещу какво може да се изправя. Беше опасно, а последното, което исках бе да му се случи нещо. И то, защото аз съм тук.
   Понякога в съзнанието ми се настаняваха мислите, че това не е животът, който искам. Не съм мечтала за него. Да, всяко момиче мечтае за… лошото момче. Да, всички обичаме опасностите и адреналина, но това… Прекалено е. Нуждаех се единствено от Джъстин. Исках да бъда с него, да бъда тази, която обича. Исках да сбъднем мечтите си. Заедно. Беше невъзможно. Трябваше… трябваше да го осъзная по-рано. Той беше Джъстин Бийбър. Най-малкият син. Син на влиятелното семейство, от което се страхува дори полицията в Лас Вегас. Исках ли това? Любовта струваше ли си? Струваше ли си да рискувам животът и безопасността си? Започнах да изпитвам съмнения. Отново се разкъсвах между разума и сърцето си. И не можех да избера. Плюсовете и минусите бяха на еднакво равнище. Кое да послушам? Какво да направя? Въпросите бяха много, а отговорите… нула. Нямах отговор за нищо. Не знаех, че любовта може да бъде толкова объркана. И това беше само защото Summerlin се беше превърнал в част и от моя живот?
   Изведнъж наоколо се разнесе силен шум. Изстрели. Нещо се случваше. Възможно ли бе това да е Джъстин? Да ме е намерил? Бих била наистина щастлива, ако това е истината. Не разбрах защо бях отвлечена. Каква е била целта? Да проверят Джъстин, да му навредят… да го убият? Нямам представа, но знам, че искам краят на тази история да бъде щастлив. Вратите, които бяха затворени, рязко се отвориха. Отново се започна стрелба, която ме принуди да се наведа. До мен се появи мъж, който не стреляше. Очевидно беше нов в занаята, защото се чудеше на къде да насочи това, което се намираше в ръцете му. Когато си позволих да се огледам наоколо, осъзнах, че по земята вече имаше трупове. Кръв навсякъде, а Джъстин и няколко от момчетата, които бях виждала из имението и пред него, нахлуха в склада. Джъстин пристъпваше уверено, право към мен, а останалите пазеха гърба му като не позволяваха на никой да изстреля куршум, който да се забие в тялото му. Чувствах се горда, че имам този мъж до себе си, но при тези обстоятелства… не бих казала, че това е повод за гордост.