Summerlin(BG Fanfiction)

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА

Гледната точка на Джъстин:
   Колкото и да не исках да си признавам, информацията, която Анджел беше научила, беше предостатъчна, за да можем да съставим план и да провалим сделката на Делгадо. Въртях се на неудобното легло в една от гостните ни стаи и се опитвах да измисля нещо. За жалост, беше трудно да се концентрирам. Стаята беше толкова студена без присъствието на моята принцеса. Все още ме е яд, задето избухнах по такъв начин и не я изслушах. Трябва да се науча да ѝ имам повече доверие, така както и тя на мен. Само да свърши този ден и ще ѝ се реванширам, както тя поиска. Готов съм да ѝ дам всичко.
   Опитвах се в планът ми да няма никакви недостатъци. Не исках да губя повече хора и да жертвам чужди животи. Отговорността за квартала за сега ми беше предостатъчна. Стоях буден до сутринта и премислях всеки един детайл отново и отново. Щом алармата ми звънна, станах от леглото и изпратих съобщение на Ноа да събере всички в един от складовете ни. И под всички имам предвид – най-вече той, Доминик, Стан, Арън и Джейсън. Бих искал да се извиня на брат ми насаме, но за да успеем да организираме всичко ни трябва време, а нашето беше ограничено. Надявам се да не ми е сърдит, защото това определено би прецакало отборната игра.
   Влязох в стаята ни, а Анджел спеше спокойно като ангел. Искаше ми се да можех да остана при нея и да се мушна в леглото. Двамата да спим прегърнати, а после аз да я събудя като махна от нея всички дрехи, тогава... – по дяволите, помислих си. Сега не е никак подходящо време за тези фантазии. Все пак, не искам цял ден да се разхождам надървен като някой тийнейджър, който не може да си сдържа хормоните. Взех си бърз и студен душ, преоблякох се и излязох. Отидох направо в склада, където очаквах другите да са вече там. Както и предполагах, липсваше само Джейсън. Никога не е обичал да става рано, но този път причината, за да не дойде бях само аз.

- Ноа, Джейсън какво каза? – попитах го, затваряйки вратата след мен. Всички погледи бяха насочени в моя посока. Знаеха, че за да ги събера в такъв ранен час, трябва да се е случило нещо сериозно.
- Нищо. Казах му за склада, а той просто ми затвори. – отговори ми той.
- Ясно. – въздъхнах и седнах на един от шестте празни столове. – Настанявайте се. – казах им и всички седнахме около масата. Извадих една карта от джоба си и я разгънах.
- Никой... – започнах аз, но вратата се отвори и Джейсън влезе. Беше в едно от онези негови настроения, в който целия свят му е крив, но аз въпреки това не можех да скрия усмивката си, че го виждам тук до мен. – Добро утро. – поздравих го. – Съжалявам за вчера. Добре ли си? – попитах го аз.
- Да, нищо ми няма. – каза и намести по-добре черните си слънчеви очила. Приличаше на истински мафиот.
- Джъстин, давай направо, моля те. Очевидно е, че не сме дошли да слушаме вашите сълзливи извинения. – каза Стан припряно.
- Така е. Нека да започна от начало. – казах и се наместих по-удобно на стола. – Благодарение на един от моите източници, няма да споменавам имена, знаем, че една от големите сделки на Делгадо, ще се осъществи днес в десет часа на моста Тортън. Предполагам всички знаем това място? – попитах и ги погледнах, а те кимнаха.
- Знаем, и ние сме имали сделки там. – потвърди Арън.
- Това е добре, тогава познавате периметъра?
- Да, разбира се. – каза Доминик. – Какво искаш да направим? Какъв е плана? – нетърпеливо попита.
- Първо, искам да ви кажа, че нямам намерение да организирам престрелка между тях и нас на този мост. Планът ми е в съвсем друга посока. И за това по-важният въпрос е: някой знае ли как се правят наркотици? – попитах ги, но всеки един от тях ме изгледа със странен поглед. – Така си и мислех. Добре, а някой да знае как можем да си направим експлозиви?
- Да. – отговориха едновременно Ноа и Стан.
- Идеално. Трябват ми около пет експлозива, които да можем да взривим от разстояние. Ще успеете ли да се справите за... – погледнах си часовника – два часа и двадесет минути?
- Малко трудно, но ще опитаме. Ще вземем и Шон. Той също знае как стават тези работи. – каза Стан.
- Добре. – кимнах аз.
- А, няма ли да ни кажеш все пак целия план? – настоя Доминик.
- Смятам да сложим петте експлозива в някои от кашоните с наркотици, така че да не се забелязват. За да не ни видят и хванат, това трябва да стане в периода, когато ги товарят. Ще ни трябват момчета, които да забаламосат хората на Делгадо и такива, които бързо да сложат експлозивите в кашоните. Времето наистина ни притиска, така че колкото по-рано започнем, толкова по-добре.
- Заемаме се веднага. – каза Ноа и двамата със Стан излязоха.
- На нас ни остава да се справим с другата задача. – обърнах се към останалите в помещението. – Нуждаем се от място, което е достатъчно отдалечено, за да не ни видят и достатъчно близо, за да можем да взривим стоката без проблеми. Предложения?
- Ако е на високо, става ли? – попита брат ми.
- Идеално е. Къде предлагаш?
- Мястото е заобиколено с няколко високи хълма. Обикновено разполгахме наши хора там в случай, че нещо се обърка. От тях видимостта е добра.
- А, разстоянието достатъчно ли е за експлозива?
- Предостатъчно. – отговори ми Доминик.
- Тогава, докато все още имаме време, ще ме заведете там. Арън, от теб искам да наблюдаваш Делгадо. Трябва да знам, ако се появи някакъв проблем.
- Както кажеш, Джъстин. – съгласи се той.
- Хайде, момчета, да тръгваме. – изправих се, готов да доведа тази операция до успешен завършек.

                         ❤🔫❤🔫
   След няколко часа всичко вървеше по план и се справихме с нещата точно навреме. Експлозивите бяха при наркотиците, а Делгадо дори не подозираше. С Ноа, Доминик и Джейсън се бяхме позиционирали върху един от хълмовете, които се извисяваха от двете страни на моста. Не бяха толкова високи, но все пак за по-добро наблюдение си взехме бинокли. Азиатците, с които очевидно ще търгува Флин, вече бяха на мястото и с всяка следваща минута се изнервяха все повече и повече. Личеше си, че се съмняват в Делгадо. Явно не е известен с чистите си сделки. Минаваше десет и десет и той най-накрая благоволи да се появи. За момент си помислих, че е открил нашите изненади при стоката си, но за целта ще трябва да я е проверил, а не мисля, че това е в стила му.
   Слязоха от колите и се поздравиха с азиатците. Размениха няколко думи, преди положението да се нажежи. Виждах как хората от двете страни държаха оръжието си в готовност. След броени минути, каквото и да беше станало, се бяха разбрали, защото си стискаха ръцете, а Флин сочеше към камиона със стоката. Какво по-подходящо време от това, когато всички са насочили погледи натам?
   Спогледах се с момчетата и им кимнах. Взривих първите два експлозива, а долу настана суматоха. Дадох знак на Ноа и Доминик да стрелят. Трябваше да улучват само хората на азиатеца, за да може да си помисли, че Делгадо му е спретнал капан. Тогава вече с това копеле е свършено. Казах на Джейсън да взриви една по една и останалите бомби. От дима и пушека вече не се виждаше нищо. Надявах се, че сме успели да се справим без да бъдем разпознати. Вероятно Делгадо ще се досети, че съм бил аз, но докато това стане ще имам поне малко спокойствие. Бяхме си свършили работата и сега вече беше време да се омитаме от тук. От плана ми остана само една трета стъпка – аз, Анджел и легло. Бих казал най-приятната част от всичко до тук.

Цитат от двадесет и трета глава!