Summerlin(BG Fanfiction)

ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА

Гледната точка на Джъстин:
   Вярвах, че решението, което взех, беше най-правилното. Анджел, семейството ми, Summerlin… исках да се отделим. Трябваше. Изминаха дни, откакто се преместихме. Признавам, че родителите ми бяха спокойни, а Анджел беше щастлива и усмихната. Апартаментът, който бях избрал, ѝ хареса. Беше просторен, слънчев, с достатъчно стаи, които можеше да промени, ако иска. Тя се чувстваше много по-свободна, знаейки, че не е нужно да се изправя срещу майка ми, за да получи разрешение да излезе. А, аз бях спокоен. Знаех, че е отдалечена от опасностите, които дебнат в имението. Делгадо беше непредсказуем. Последното, което исках беше Анджел да пострада. Признавам, че понякога се ядосваше. Когато закъснявах, например. Тревожеше се, че няма да се прибера. Никога повече. Страхуваше се от това, че може да ме убият. Уверявах я, че нищо няма да ми се случи, но страхът винаги присъстваше в очите ѝ. Мразех това. Не ми харесваше, но колкото и да говорех, беше невъзможно да го премахна. Щеше да се случи само ако напуснем Summerlin. А, това беше невъзможно. Поне… на този етап. Нуждаеха се от мен. Не можех да изоставя квартала, жителите му и баща си. Делгадо щеше да се възползва. Той беше безскрупулен, жесток, правеше се на добър, отстъпчив и компромисен, но това не беше вярно. Познавах го, макар и не в този смисъл. Знаех, че можех да очаквам всичко. Дрогата му беше най-големият ми проблем. И докато му позволявах да я произвежда, това нямаше да спре. Знам, че вината е моя. За да спася Анджел, му дадох всичко, което искаше, но в онзи миг, той държеше в ръцете си, нещо, което е много по-ценно дори и от квартала. Не можех да жертвам момичето си. И никога не бих го направил. Разбира се, проблемите се увеличиха. Носеха се слухове, че се продава. Изрично го предупредих, че продажбата не е нещо, което ще толерирам, но не съм учуден. Рано или късно щеше да се случи. Надявах се, че жителите ни, или по-скоро децата бяха достатъчно умни и предпазливи.
   Тази сутрин, започна съвсем обикновено. Събудих се до Анджел, закусихме, а после отидохме в кафенето. Никога не беше искала да ме придружи. Не харесваше това място, но днес изяви желание. Учудих се, но се съгласих. Щях да поговоря с баща си, защото Делгадо трябваше да напусне този квартал. Трябваше да измислим план, начин, по който да се отървем от него. За жалост, стресът, който никога не напускаше тялото ми, не ми помагаше особено. Не можех да мисля. Не можех да се концентрирам, а когато Анджел беше с мен, последното нещо, което витаеше в съзнанието ми бяха проблемите, които Делгадо създаваше.
   Последното, което очаквах беше фактът, че Анджел е решила да дойде с мен, за да разпита баща ми. Определено осъзнаваше опасностите, които работата ни криеше и искаше да попита баща ми дали той е наясно с тях. Разбира се, че беше. Всички знаеха. Мама я беше предупредила да не задава въпроси, но това беше Анджел. Прави обратното на това, което кажеш. Осъзнах, че разговорът върви в грешната посока, но се зарадвах, когато Ноа се появи. Съобщи ми лоша новина. Бяха хванали човек, който е продавал стоката на Делгадо, но поне намерих причина, с която да изпратя Анджел у дома, където ще бъде на сигурно, докато се разправям с копелето.