Summerlin(BG Fanfiction)

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА

Гледната точка на Джъстин:
   Бесен. Бесен е твърде меко казано за чувството, което изпитвам в момента. Не стига, че нямах никакъв успех с намирането на информация за шибаната доставка на Делгадо, но и трябваше да разбера, че са прибрали жена ми от един от най-долнопробните барове в квартала. И не само това, ами и са го направили, когато полицията е дошла. Каква невероятна вечер. Чудя се какво ли още може да се обърка?
   Тъкмо се бях прибрал вкъщи, тряскайки всички врати и предмети до, които се докосна. Ядът ми беше по-голям от всичко, а въпросите безбройни. Първо, какво е правила сама там. Второ, защо изобщо е отишла на това ужасно място, на което дори аз не стъпвам. И трето, интересно ми е защо, когато ми съобщиха за нея споменаха и Джейсън. Какво има общо с Анджел? Само дано не я е забъркал в някой от неговите „брилянтни“ планове, защото тогава смъртта ще му се стори по-безболезнения вариант.
   Обикалях из стаите като луд, чакайки я да се върне. Щях да полудея от притеснение, от гняв. Имах нужда от нещо силно. Сипах си чаша от любимия ми алкохол и го изпих на екс. Сипах още една и тъкмо да отпия, чух как една кола паркира отвън. Исках да изскоча навън и да почна да викам. По дяволите, едвам се удържах. Стиснах юмруци и се принудих да седна на дивана. Спокойствие, трябваше да остана спокоен.
   Чух как входната врата се отвори и затвори. Не се долавяха никакви други шумове и това още повече ме изнервяше. Точно след секунда Анджел се появи на вратата заедно с Джейсън, а аз буквално подскочих от дивана. И не брат ми беше причината за това, а облеклото на жена ми. Приличаше на една от онези жени, на които плащаха за секс и просто бях твърде стъписан, за да кажа, каквото и да е. Какво, мамка му, се случва тук? Нима Анджел се е облякла така доброволно, за да отиде в някакъв си бар? Ами Джейсън? Той ли я е измъкнал? Тази история започва хич да не ми харесва.

- Джъстин... – проговори Анджел и се опита да ме доближи. Аз се отдръпнах от нея. Не исках да ме доближава, докато не изясним това. Застане ли достатъчно близо до мен, докосне ли ме, от яда ми няма да остане и помен, а аз искам да науча истината.
- Не. – казах. – Искам да ми кажете каква е причината момчетата да те връщат в този вид от бар? И защо скъпия ми брат става свидетел на всичко това?
- Добре, ще ти обясня всичко, но искам да ме изслушаш без да ми се ядосваш. – каза тя сериозно, а на мен нещо ми прищрака в главата.
- Без да се ядосвам? Нима не виждаш колко съм спокоен? Кажи ми, толкова изнервен ли изглеждам? Но, чакай, искаш ли да ти кажа защо? Може би, защото ти не си ме послушала, а си излязла навън, в тясна поличка, да се правиш на герой.
- Джъстин. – предупреди ме тя.
- Добре, спокоен съм. Спокоен. Разказвай. – подканих я аз.
- Следобеда, когато... – тръгна да разказва, но брат ми я прекъсна.
- Аз съм виновен за всичко. Тя ми звънна, за да ме пита къде си, изпуснах се за проблема с Делгадо и я помолих да ми помогне. Анджел не е виновна. – каза той.
- Не е вярно, не го слушай. Вината е само моя. Аз го принудих да ми каже за проблема и после да ме придружи до бара, където щях да разбера за мястото на сделката. Джейсън не е виновен. – защити го тя, а аз местех погледа си между двамата. Умът ми все още обработваше информацията. Станало е какво? Нима брат ми е допуснал Анджел да му помага с мръсната работа, когато перфектно можеше да си я свърши сам, без да излага жена ми на опасност. Той полудял ли е? Живота ли му е омръзнал?