Огледално отражение

Зюмбюл

Бях изключително ентусиазиран за тази литературна сбирка, защото за пръв път щях да посещавам подобно нещо. Не знаех какво да очаквам, но все пак неизвестността гъделичкаше любопитството ми. Вярно си беше, че следвах българска филология вече за трета година, но никога не се бях интересувал от такива събития. Предпочитах да седя вкъщи над книгите, да развъждавам върху тях и да си представям самата обстановка на съответната епоха, и да се опитвам да вникна в главите на героите. Но един приятел ми сподели за това литературно събиране и че гаджето му било чувало много приятни неща за това място.

- И защо ми казваш това? Знаеш, че не си падам по подобен сорт мероприятия. - Попитах и дръпнах от цигарата си, докато не усетих как никотинът прогаря дробовете ми. Врътката на правилното пушене бе да успееш да всмукнеш достатъчно дълбоко, че да усетиш как напрежението в главата ти се отпуска поне малко. Отначало беше трудно да привикна към цигарения дим и постоянно насълзяващите ми се очи, но в крайна сметка свикваш с цигарата между устните и дима в ноздрите си. И макар че цигарите разваляха здравето ми, намирах нещо успокоително в тях. Те бяха моят отдушник, просто се чувствах свободен, докато пуша. По-малко нерви, по-малко напрежение и по-малко стрес. По този начин успявах да балансирам живота си, за да не падна от него.

- Не знам - повдига рамене приятелят ми. - Може случайно да се заинтересуваш от нещо друго, освен от собствения си задник - повдигна предизвикателно едната си вежда, но аз все още не разбрах накъде бие. Понякога си мислех, че не ме познаваше.

- Ако си мислиш, че по този начин ще промениш мнението или начина ми на живот, много се бъркаш - посочих му и издишах облак дим. - Ако си приключил с мотивационните речи, смятам да прибера задника си вкъщи - хвърлих цигарата върху асфалта и я стъпках хубаво.

- Няма какво да губиш - пробва отново приятелят ми.

- Освен ценното си време - усмихнах му се.

- Което прекарваш между прашни книги - натърти приятелят ми.

- Какво точно искаш, Ангеле, защото усещам, че желаеш да ми кажеш нещо? - обърнах се към него, защото бях започнал да губя търпение. Чисто и просто не ми се стоеше в една стая с хора, които дори си и нямаха понятие от думата "литература" и какво би могло да стои зад тази наука.