Огледално отражение

Крайпътна бележка

Е, драги зрители и читатели, достигнахме края на тази история. Имам какво още да разясня и кажа по нея. Леко плагиатствам идеята на любимия си автор, който в края на всяка своя книга разграничава истината от фантазията. При мен чак такива сложнотии няма, но искам да разкрия някои неща зад самата история, които успяха да я превърнат в реалност.

Да започваме!

1) Според архивите съм започнала историята на 04.02.2019 и я завърших на 11.07.2019. Трябва да призная, че някои части съм ги писала в пълно умопомрачение, защото между февруари и юли бяха предварителните и редовните изпити, да не говорим за матурите и завършването. Изобщо - това бяха най-гадните месеци в целия ми живот. И въпреки това излезе нещо свястно от тях. Не съм крайно очарована от книгата си, но като се има предвид кога точно я писах, не е ужасно лоша.

2) Мога да си спомня няколко момента, когато писах главите. Примерно целия април преговарях за предварителния по химия. Ставам 7:30, лягам 23:30, че и по-късно и така три седмици. Учила съм по десет часа на ден. Обаче ми се пише. Ама яка мотивация и муза. И полузаспала, уморена като куче, преди да си легна, аз пиша. Очите ми се затварят, обаче пръстите продължават да пишат. Затова се боя, че съдържанието на повечето глави не помня. Плюс, че е объркващо, когато няма номерация. Ужасно гадно е. Така ептен не знам кое кога се случва. Едва ли някой може да си представи какво е да си физически и психически умрял всеки божи ден. И през ето такива моменти аз писах, защото наистина от една страна имах нуждата, а от друга - просто ме удари върховната муза. Уви, сега нищо такова не ме навестява, ама толкоз.

3) Започнах тази книга по идея на @madeofsarcasm. Не беше нужно да я почвам, но изпитах огромно вдъхновение да го направя. Беше ми поставено условие да пиша кратки глави, с което се справих отлично. Е, доста малко са до 1 000 думи, но не е като да са по 10 000 думи, така че не се оплаквайте. Трябва да признаете, че главите са с идеална дължина. Най-дългите са над 2 000 думи и май са три в цялата книга. Всички други са от 800 до 1700 (грубо казано). Това беше едно от предизвикателствата, с които исках да се справя. Не знаех дали мога да пиша кратки глави, но се оказа, че няма невъзможни неща. Другата причина, поради която приех това предизвикателство, бе, че трябваше да си отвличам вниманието няколко месеца и тази книга се вмести идеално в плановете и графика ми. Не беше никак предвидена, реших да я почна точно няколко дни, след като ми предложиха да я напиша. Но точно от най-неочакваните неща стават изключително добри комбинации. Затова благодаря още веднъж на гореспоменатата авторка, че ме мотивира и провокира. Беше ме страх отначало, че ще взема да изляза от рамката на късите глави и да се разлея като локва в дупка на български пътища, но съм повече горда с това постижение, отколкото с факта, че книгата и сюжетът са придобили плътност. Не мога да кажа дали ми беше ужасно трудно да пиша кратки глави, но все пак успях да завърша и тази книга. Но ви казвам, че не може да си представите какво е да пишете глави от 8 000 думи+ и накрая да слезете на 1 000. Това е като да караш математик да пише есета - ужасно различна територия. Но човек трябва да се предизвиква.