Огледално отражение

Роза

Той ме обичаше, а аз? Аз какво правех? Как му се отплащах за добрината и вежливостта? Като го наранявах и като се отнасях с него толкова пренебрежително.

"Обичам те".

Той наистина го правеше. Даваше не само себе си, но и цялата си любов на мен, за да ме спаси. Боже, какъв глупак. Зюмбюле, не можеше ли поне веднъж да помислиш за себе си? Защо искаше да се съсипеш заради едно и никакво си момиче?

Не знаех дали бе невъобразимо глупав, или безумно смел. Гледах го, опитвах се да го разбера, чудех се и въпреки това отговорът висеше между някъде и никъде.

И нямах идея какво трябваше да предприема отсега нататък, когато Зюмбюл бе излял душата си пред мен, а миналото ме стискаше за гърлото с черните си ръце. Обичах ли Зюмбюл, както трябваше да бъде обичан? Разбира се, че не. Той заслужаваше много повече от мен. Но въпреки това не си тръгваше, когато знаеше, че бях толкова токсична. Не се махаше, когато знаеше, че щеше да страда ужасно много. Любовта му не му позволяваше. Би жертвал всичко, за да бъда добре и щастлива. Защото и двамата бяхме свикнали да се нараняваме. Той обичаше болката не по-малко, отколкото я обичах аз.

Аз и Зюмбюл бяхме невъзможно сбъркани. Гонеха ни кръвожадни демони, които искаха да свалят и последния пласт кожа от гърба ни. Желаеха да ни превърнат в гротеска на собствените ни отражения. Желаеха да ни хванат за гърлата и да стискат, докато не издъхнем.

Но вече знаех. Виждах го кристално ясно. Двамата с него бяхме пълни мазохисти, които се изправяха на ръба на безумието и се хвърляха в тъмната пропаст с ясното съзнание, че един ден щяхме да се самопогребем. Знаехме за последствията и въпреки това нехаехме за крайния резултат. Предполагах, че след като счупиш сърцето веднъж, колкото и пъти да го трошиш след това, то няма да стане по-малко разбито.

Проблемът беше, че не исках да наранявам повече Зюмбюл, когато не заслужаваше. Не исках. Затова в този момент пръстите на ръцете ми изтръпваха, ушите ми бяха заглъхнали, а очите, пълни със сълзи. Защото не можех да отвърна на любовта му.

А исках. Наистина исках.

Но не беше достатъчно.

Аз не бях достатъчна за него. Но той не искаше да види тази проста истина, която ни избождаше очите. Не искаше да я приеме.