Чудотворната Калинка: Писма До Моята Любов ПВ

Първото ✉

🐱

Ейдриън стенеше, когато писмата изпадаха от шкафчето му до неговите крака, за четвърти пореден път тази седмица. -"...това е по-голяма купчина от вчера...", наведе се той и започна да ги вдига и да ги слага в чантата си. Нино подсвирна, поклати глава при вида и се втренчи, за да му помогне. -"Аз дори не се хващам да ги прочета всичките, те са просто толкова много!"

-"Тогава просто прочети едно, пич.", предложи Нино, оглеждайки се наоколо, -"Аз дори ще го избера за теб."

-"Но това не изглежда справедливо към другите момичета...", Ейдриън се противопостави, но продължи да гледа победено.

-"И не е честно, че получаваш натиск да прочетеш всички тези.", Нино отскочи с остър поглед, преди очите му да попаднат на писмо. Той мигна, усмихваше се сдържано, преди да посегне към него. -"Аз избирам ето това!", беше светло розов плик, предкрилката се държеше от стикер на калинка, а не от сърце както другите писма.

Ейдриън се взираше в него за няколко секунди, накланяйки глава, -"Това...може би всъщност ще е най-обикновеното писмо, което някога съм виждал."

-"Просто го прочети, когато се прибереш у дома.", вдигна рамене Нино, а Ейдриън само въздъхна, пъхайки писмото в друг джоб, заедно с него.

Какво лошо има в това да прочетеш единично писмо?

🐞✉🐞

Здравей, Ейдриън! Как мина денят ти?

Чакай, не си прави труда да отговаряш, аз не очаквам отговор.

Моят ден беше УЖАСЕН, напълно некъсметлийски! Е, аз винаги съм безкъсметна, но днес надмина всички останали дни досега. Тази сутрин успях да преобърна кексче, което се блъсна в плод, след това плодът се търколи по тезгяха, събори млякото и ме заля! Нямах нищо против, тъй като въпреки това бях по нощница, но все пак.

Родителите ми ми се присмяха.

О, и тогава Клоуи реши, че е добро хрумване да хвърли моя проект в боклука, защото бил
„на пътя", въпреки че бе в ъгъла на класна стая с всички останали проекти. Учителката ми даде отсрочка, но въпреки всичко имам право да съм разстроена.

Ах, ами, честно казано, аз исках да ти кажа, че те обичам. Докато други момичета те харесват заради баща ти, заради богатството и славата ти, заради външния ти вид, аз харесвам нещо друго.

Но няма да ти кажа все още.

Къде е тръпката от тайнствеността, ако ти кажа всичко от самото начало?

Не ми пука, че ти не четеш това, аз вече се чувствам завършена, като най-накрая ти дадох писмо, макар и не пряко, това е напредък! Дори прикрепих лепкава бележка за да ми напомни всъщност да си подпиша името.

Ала аз не искам да знаеш коя съм.

Така че, ще използвам псевдоним. Тези канцеларски принадлежности са на калинкова тема, и аз обичам калинки, а те са късметлийски!

За разлика от мен...

Така, ще се чуем в следващото писмо.

От твоята тайна обожателка,
Калинката

🐞✉🐞

Той примигна и се засмя на чудноватото писмо.

Беше странно, това писмо.

Докато другите писма, които е чел преди, не съдържат нищо друго освен признания, то бе като мъничък слънчев лъч в облачното небе от писмена лъжлива любов и отчаяние.

Беше обикновено. Странно и забавно, но обикновено.

Докато останалите писма бяха прелистени и хвърлени надалеч (винаги от едни и същи момичета, понякога повече от едно от една и съща лице...), въпреки че се чувстваше зле за това, че го прави, той не може просто да запази всички писма, които някога са му давани.

Но това писмо беше хубаво, освежаващо, увлекателно.

За разлика от другите момичета, тя не искаше той да знае коя е тя. Тя просто искаше да го остави да узнае и не очакваше нищо от това. Тя просто иска той да узнае.

Той внимателно сгъна писмото обратно и го постави на мястото му в плика, отвори едно чекмедже, полагайки го вътре.

Част от него уважаваше желанията й, това беше различно и приятен вид различно. Но другата част от него иска да узнае коя е тя.

✉