Влязох в кафенето. Там ме очакваше известният художник, Мартин Пенев.
Беше на около 30 годишна възраст.
1.78 висок, със средно дълга, катранено черна коса. Очите му бяха светло зелени.
-Здравейте, мадам! Заповядайте, седнете. - каза той, като ми посочи мястото до него.
-Здравейте, господин Пенев! Извинете ме, забравих да донеса картината, в бързината...
-Няма проблем, ако желаете, можем утре пак да се срещнем тук, но ще ви помоля този път да донесете платното с вас. - увери ме той, като ми даде една топла усмивка.
-Разбира се! Благодаря Ви за разбирането.
Тръгнах към къщата на баба, извадих телефона си и визитката от джоба. Набрах номера, който беше записан.
Започна да набира...
-Ало, да? Кого търсите? - попита мъжки глас от другата линия.
-Здравейте, чакахте обаждането ми. - отвърнах аз.
-Ооо, вие ли сте мадам? - попита мъжът, вече сещайки се с кого разговаря.
-Да, кажете, за какво искахте да Ви се обадя?
-Исках да Ви се извиня за по-рано и също така да Ви попитам, свободна ли сте утре вечер?
-Ами-и утре, амм да, нямам никакви планове.
-Страхотно, ще ми позволите ли да Ви поканя на вечеря?
-Ще се радвам да прекарам вечерта с вас.
-Добре, мадам, утре в 20:00 часа ще дойда да Ви взема от вашия дом. Впрочем, Вие къде живеете?
-Улица "Васил Левски" номер 19, вход 4.
-Ооо, дори е близо до ресторантът, в който ще Ви заведа!
-Супер, пожелавам Ви приятна вечер, утре ще имаме време да си поговорим по-добре.
-До утре, мисис, пожелавам и на Вас приятна вечер.
Главите на тази "книга" ще са кратки.
Надявам се да ви е харесала. В следващата глава ще видите...........да бе да, аз пък щото ще ви кажа. :)
Чао! :)
