Получих изненадващо обаждане.
Взех мобилното си устройство.
На екрана му, бе изпосано името на художника.
Отговорих на повикването.
-Ало?
-Здравейте, госпожице Алекс. Звъня ви във връзка с картините ви. Готов съм да купя още от вашите творби. Съгласна ли сте да се срещнем днес в 14:20 пред морската градина. Ще дообсъдим подробностите на място.
-Да, разбира се. Ще бъда там.
-Добре, ще ви чакам там с картините ви.
Затворих телефона и започнах да се оправям. Нямах много време тъй като беше 12:46.
Димитър все още лежеше, но се наложи да става, тъй като и той имаше задачи за вършене.
-Съкровище днес имам уговорена среща с Мартин Пенев.
Казах му, а той в отговор само кимна.
Тръгнах забързана за срещата, вече беше станало 14:15. Бях там малко преди 14:20. Чаках го, но не много дълго. Минахме покрай старото ми училище...толкова много спомени се върнаха в съзнанието ми...
Как всички ми се подиграваха...как ми казваха всяко междучасие, че за нищо не ставам.
Толкова тъжно ми стана, не можех да спра да мисля за това. Дори не бях чула как господин Пенев ми беше предложиш 100 хиляди лева за последната ми картина
-Ако не са достатъчно ще вдигна сумата.
-Извинете, замислих се, не ви чух, бихте ли повторили?
-Предлагам 100 хиляди за тази картина, ако не са достатъчно ще вдигна цената.
-Напълно достатъчно са, а и да не забравяме, че това е само първата картина, нося още 3.
-Добре, по 100 хиляди за всяка. Ей сега ще ви напиша чек, на стойност 400 хиляди.
-Ами добре.
-Заповядайте! Очаквам следващите 4 картини след не повече от една седмици, отново ще ви се обадя за подробностите.
-Няма проблем.
Таа шладита, това е за тази глава, дано да ви е харесала, чао :*
