-Добре, сега се прибери, а утре ще дойда да ги взема, имате ли нужда от нещо?
-Не-посегна да ме прегърне, а аз отвърнах, от толкова много време не бях усещала майчина прегръдка изпълнена с обич, каквато беше сегашната.
Отделихме се от прегръдката, посягайки към торбите с покупките.
-Ще се видим утре, мамо!-една студена, като камък, сълза се стече по бузата ми.
Тя само кимна в отговор, след което ми помаха и двете тръгнахме по пътя си. Беше ми странно, от толкова време не бях виждала майка си...а за прегръдка да не говоря, мисля , че не ме беше прегръщала от както бях на 10.
Вървях и мислих за случилото се, и докато усетя бях изгубила половината продукти, тъй като явно торбата е била скъсана.
Реших, че вече няма смисъл да ги търся, за това просто се примирих с това, че явно ще ядем омлет без синере и кашкавал.
Преминавайки през прага на входната си врата, бях проятно изненадана от гледката:Тери лежеше върху Мишо и го ближеше.
Маниаци много ми е зле музата...ужас просто, не съм качвала от месец и почти две седмици, но ето че се завърнах с нова глава:)
