-Казах ти, че ще ти помогнат, ама ти не та не.
-Дали наистина ще го заловят.
-Мисля, че полицаят те сваляше.
-Полии, та той имаше годежен пръстен. Да не говорим, че е на повече от 10 години от мен.
-Добре де, може би аз съм си въобразила.
-Аз сега ще се прибирам, имам да рисувам четири картини до понеделник, днес сме вече сряда!
-Добре, после ще ти звънна.
-Добре, чао.-казах, прегръщайки я.
Престъпих прага на входната ми врата. Всичко беше толкова пусто и самотно.
Хвърлих палтото и чантата си на дивана в хола и тръгнах към стаята в която рисувах.
Беше пълна със спомени от предната нощ.
Взех няколко кофи с боя.
Едната беше със синя боя, другата с жълта, третата с бяла...
Сложих ново платно на статива и оставих четката да рисува сама по снежно бялата повърхност.
Нарисувах първата. Имаше контраст в цветовете.
Започнах втората, но усетих как очите ми вече се затварят.
Слязох до долния етаж, за да взема мобилното си устройство.
Включвайки го, забелязах, че вече бе станало 2:45 pm.
-Време е за лягане, Алекс.-измърморих си тихичко.
Хорицаа, главите са кратки, но смятам, че е по-добре така, не са твърде дълги и натоварващи. Та да, какво мислите, ще успее ли да нарисува картините до понеделник?
