Прибрах се капнала, боляха ме караката от обувките и ме мързеше да изтрия грима си.
Исках да си взема един топъл душ, да се отпусна и да не мисля за нищо...
Все още ми беше объркано, имах си гадже, отново.
Всичко ставаше толкова бързо, дори не успях да осъзная какво се случваше.
Не мисля да бързам с Мишо. Искам да го караме бавно и сигурно.
След по-малко от месец ставах на 17...колко хубаво...или пък не?
Пораствах...
Чакай кой ден сме днес? О не, утре е петък. Което значи само, че през тези 3 дни не трябва да правя нищо друго докато не завърша картините.
Това щеше да е трудно, но нямах друг избор.
Докато мислих тези неща, някак си съм успяла да се изкъпя. Колко бързо лети времето...
Спрях течащата вода, взех кърпата си и обвих горещото си и мокро тяло. Застанах пред огледалото и взех едно тампонче за грим и миреларната ми вода. Изтърках всичкия останал грим от лицето си.
Отидох в спалнята ми, извадих бельото си и пижамата си, след което бързо се оправих и си легнах, но не успях да заспя.
Нещо ме мъчеше...?
Стоях и гледах тавана в продължение на няколко часа, въртях се, правих опити да заспя, но без успех.
Изправих се в леглото и постоях така известно време.
Станах и отидох до кухнята, за да си стопля чаша с прясно мляко, може би щеше да ми помогне чаша топло мляко?
Или пък не? Може би топлото мляко няма да ми помогне да забравя Димитър.
Мразех до от дъното на душата си, защо сега мисля за него? Вече си имам и гадже, не ми е нужен Димитър, но дали?
-Алекс стига си била толкова наивна!-казах сама на себе си.
Оставих празната чаша в мивката и тръгнах към спалнята. Загасих лампите и отново си легнах,
Този път успах да заспя...
Ех хорица, музата ми бяга, а и време нямам да пиша. Днес ми беше натоварен ден. Да не говорим, че за капак на този изморителен ден беше нужно и да се карам с един важен за мен човек...но това за вас няма значение...надявам се да ви е харесала главата
Цункии:*
Чао:)
