Вземайки слушалките си от спалнята, отново отидох пред статива.
Пуснах любимата си песен и взех четката в ръка. По нея имаше синя боя смесена с малко бяла.
-Харесва ми този цвят-изрекох на глас, несъзнателно.
Секунда преди да допра четката до платното, на вратата се позвъня.
Изтичах да отворя, след което видях Михайл, стоеше зачервен от студа, с букет от рози в едната си ръка, а в другата желирани бонбони.
-Нямаше нужда, бебе!-казах усмихвайки се.
-За моята красавица винаги има нужда.
След казаното ме дари с една от неговите нежни, пълни със загриженост целувки.
-Хайде, влез, няма да стоим тук.-казах с детски глас.
-Първо ще ти подаря този красив букет, но не колкото моето момиче. Харесваш розите, нали?
-От къде з-знаеш?-поинтересувах се
-Имам си източници, а и не забравяй, полицай съм, мога да разбера каквото поискам, когато поискам-каза след което отново ме целуна.
-Аз тъкмо щях да започна 3тата картина, но, ти явно не си на същото мнение.
-Тази вечер ще те открадна само за себе си, не мисля, че е проблем, нали?
-Н-не, не е~
Тръгнах към кухнята, след което взех ваза за букета, напълних я с вода, поставих го в нея и я оставих на плота.
Взех и купа за бонбоните, след което просто седнах на дивана до Мишо и взех лаптопа си, отваряйки го.
-Кой филм ще гледаме?
-Харли куин?
-Дааа!
-Какво по дяволите, всичко ме боли, защо съм тук и...ол да, сетих се, Мишо беше у нас снощи, какво ли е станало с филма, нищичко не помня...
Ахх, нямам си и на идея, как успях да напиша толкова скучна глава, но все пак я качвам, че иначе рискувам MiniFizz_ да мрънка, че не съм качвала пак от пантивека...надявам се да ви е харесала :)
Чао:*
