-Майко, вкъщи ли си?-никакъв отговор не получих ...
-Майкоо!-провикнах се по-силно, чакайки отговор...Има ли някой вкъщи?
Само Тери-кучето ми, дотича до вратата, за да ме посрещне. И без това честно казано не желаех да се виждам с нашите.
-Хайде, Тери, идваш да живееш у нас.-при чутото тя заподскача радостно.
Беше най-сладкото пумеранче на света. Сложих и каишката, след което напуснах апартамента на нашите.
Първо минахме през зоологическия магазин, за да купя на Тери необходимите вещи за новия и дом.
Накупех и много играчки, храна, дрешки и какво ли още не, абе похарчех доста солидна сума в този магазин, само за нея.
Прибрахме се ние двечките, за да оставя покупките и да започна да се оправям за срещата с Мишо...
Всъщност се надявах да мине добре. Не исках отново да попадна на нещо, което ще се подиграе с мен.
Михайл не изглеждаше като човек, който ще ме използва. Всъщност той изглеждаше така: 1,75 висок, светла кожа, кафеникаво-руса коса, светли зелени очи, слаб за височината си.
Абе много добре изглеждаше...
Аз се губех пред него, висока бях: 1,66. Косата ми беше с нормална дължина-цвят капучино. Очичките ми бяха тъмно кафеви, дори може да се каже, че си бяха почти черни. Притежевах и малки наситено червени устни.
Беше 14:00 часа на обяд, до вечерята оставаха само 6 часа.
Смятам да седна да рисувам, 6 часа мисля че ще ми стигнат, да донарисувам втората картина и да се оправя за срещата.
[4 часа и половина, по-късно]
-Тери да си ми виждала роклята, която бях оставила точно тук по-рано днес?
в отговор получих само скимтене.
-Ясно...
Нямах време. Цялата бях в боя. Трябваше да вляза да си взема душ и след това веднага да се облека и да тръгна.
Вече бях готова с две от картините, но беше четвъртък вечер. Оставаха ми три дни. Трябва да ги завърша. Ще взема добри пари за тях.
Е взех си бърз душ, след което бързо си сътворих нов outfit за вечерта.
Червена, къса, по тялото-рокля, обувки на висок ток-цвят бордо. Малка, елегантна, черна, вечерна чантичка, в тон с облеклото и обувките ми.
Като завършек на всичко си сложих един, дълъг, черен шал, с червени отенъци по себе си.
Оглеждайки се за последно на огледалото, си сложих спирала, очна линия, едно червено червило и излязох от нас, заключвайки.
Е хорица, леко така не съм ъпдейтвала от почти седмица, но нищо. Музата не желае да стой при мен и дам. А и ся покрай училище...не става. А иначе как е, какво мислите за главата? Какво ли ще се случи в следващата?
Бичкам ви <3
Чао, чао :*
