Разделихме се с господин Пенев и тръгнах към дома си.
За моя огромна жалост срещнах човека, с който най-малко желаех да общувам.
Баща ми...не се беше променил. Не беше минало и много време, само някакви 3/4 месеца. За които всъщност се случиха доста неща.
Е, спря ме той.
-Здравей, Алекс, как си дъще, какво правиш. Толкова внезапно се изнесе от вкъщи.
-Не се притеснявайте за мен, много съм си добре без вас. И без това за толкова години веднъж не сте ме подкрепили, или пък да помислите за мен, как се чувствам...
-Не миличка, не говори така, ние с майка ти много съжеляваме, не осъзнавахме колко много те обичаме, докато ти не си тръгна.
-Не ми се обяснявай, вече съм почти на 17. Не ми трябва помощта ви, толкова време се оправях без вас. А сега ми казваш, че сте ме обичали, моля ви се, знам я аз вашата любов.
-Не, Алекс не...
-Замълчи-прекъснах го аз-не искам да те слушам, имам по-важна работа от това да стоя тук с теб, довиждане!
Разкайващия се мъж, стоеше и гледаше как дъщеря му си тръгваше, не можеше да приеме мисълта, че се е провалил като родител.
-Знаех си аз, не слушах когато баба ми казваше, че от тях родители няма да стане, не я слушах.-самообвинявах се аз на ум, докато вървях към апартамента си.
Как исках да видя красивите очи на Димитър, но още повече исках да отпразнуваме новата ми печалба, в леглото...
Хорицаа, радвайте се, две глави в един ден, ако успея да напиша и утре ще има.
Искрено се извинявам на бати MiniFizz_, че отново главата е кратка, но просто не ми достига музата за повече. Като цяло е това, обичкам ви и ви благодаря! Чао, шладурковци :**, желая ви весело изкарване на празниците *нищо, че вече е 11 вечерта)
