-Благодаря ви, господин полицай! Колко години ще лежи впрочем?
-За вмомента цели 25, той е един от най-издирваните престъпници, не сте единствената, която си е изпатила от него.
-Аз не знам какво да кажа...почти на 17 съм, а вече съм ограбвана...
-Мога ли да ви попитам как се казвате, и дали довечера сте свободна...Аз съм на 21 и гарантирам, че когато сте близо до мен ще сте в пълна безопастност.
-Ами, не знам, не искам да бързам все още, та аз тъкмо се разделих с този...той се подигра с мен...не знам, може би ще съм свободна.
-Добре, а ще ми кажете ли името си?
-Ол, името ми, ами казвам се Алекс. А вие?
-Михайл, Михайл Иванов...не ми говори на "вие", няма нужда. Та да желаете ли довечера, да прекараме нощта заедно, само като приятели разбира се.
-Ммм-успях да се пречупя-да, предполагам?
-Добре 20:00 часа, ще ви чакам в парка до университета по науки, обещавам ви да не ви разочаровам.
-Ще видим това! Довиждане!
-До довечера, мадам!
Най-накрая тръгнах към вкъщи. Имах да рисувам, защо изобщо приех поканата му, вярно беше сладък, но може би ще е като Димитър.
Въпреки че беше полицай, може би той няма да се изгаври с мен както онова животно.
За моя радост ще си умре зад решетките...
Не успях да разбера, кога стигнах до входа на блока си.
Качих се по стълбите, живеех на 3тия етаж. Отключих вратата на апартамента си, събух обувките си, съблякох якето си, закачайки го на закачалката и хвърлих чантата си на дивана в хола.
Запътих се към кухнята, за да си направя ментов чай. Трябваше да се отпусна максимално много. Запалих свещите си.
Взех чашата с топлата напитка и тръгнах към стаята в която рисувам.
Апартаментът беше много пуст и тих.
Тишаната беше дори леко плашеща.
Хило, хило, ко прайти? Ето ви една главица, че ми беше скучно...Какво мислите, Алекс ще си допадне ли с Михайл? Дали няма тази среща да прерастне в нещо повече? Оставам тези въпроси на вас. Лека нощ, обичкам ви :)
Чао :*
