Прибрахме се от плажа. Реших да си взема един душ. Вече бях на ръба на силите си. Мечтаех да прегърна легълцето си.
Изкъпах се и си легнах. Мислех единствено и само за очарователния Димитър. Уникален беше. Не знам как го правеше. Кое ли? Това да ме кара да се чувствам специална, единствена и неповторима.
Не можех да спра да мисля за думите му.
"За в бъдеще искам да имам теб"
Дали наистина искаше да ме има? Или просто ме искаше, за да си поиграе с мен?
Няма как да разбера, докато не опитам. Но първо трябва да се срещна с художника.
Заспах след няколко минути.
Днес беше денят. Денят, в който ще разбера дали наистина картините ми са толкова добри, колкото аз си мисля.
Срещнахме се в същото кафене. Този път не бях забравила картината. Влязох и се запътих към него. Настаних се, извадих картината и му я показах.
За момент замълча, огледа я и изстреля.
-Давам 30 хиляди лева за нея.
Стоях и не вярвах на ушите си. Да не би да сънувах? 30 хиляди? Та това бяха много пари, а беше едва първата ми картина.
-Имаш ли още?-попита заинтересовано.
-Да, колкото искате.
-Донеси ми ги. Чакам те тук, побързай!
-Добре. - казах без да се замислям и тръгнах.
Взех 3 от любимите ми и тръгнах бързо.
Вече бях в кафето. Извадих картините и му ги подадох.
-50 хиляди за тази, 40 за тази и още 60 хиляди за тази. Устройва ли те? Взимам ги и четирите, стига да се продават.
-Разбира се, че се продават.
-Сега ще Ви напиша чек.
Подавайки ми чека, каза, че ще ми звънне допълнително, за да се разберем и за другите картини.
Благодарих му с усмивка на лице.
Запътих се към банката, за да осребрят чека, даден ми от художника.
Бях решила, че ще стана самостоятелна.
-Ще си купя апартамент.-казах без да мисля.
След като получих огромната сума пари, се запътих към дома на баба и дядо. Помолих ги да дойдат с мен, защото няма да ми продадът апартамен, та аз бях само на 16.
Съгласиха се, след което се запътихме към един апартамент, не далеч от къщата на баба и дядо.
Всичко стана толкова бързо, само час или два бяха минали.
Когато всичко беше готово, им благодарих и им казах, че ги обичам.
Прибрах се, за да събера багажа си и да се нанеса в новото ми жилище. Хубавото е, че беше обзаведен...
Надявам се да ви е харесала тази глава.
Чао (:*)
