-Заповядайте мадам!-каза Мишо, отваряйки вратата пред мен.
"Какъв дженталмен само" помислих си аз, но в отговор само кимнах и му се усмихнах леко.
Вече се виждаше края на вчерята. Беше 23:00 часа, а за утре имах толкова много работа.
-Беше ми изключително приятно, но трябва да тръгвам.-казах аз.
-Няма проблем, милейди, мога ли да Ви придружа до дома Ви?
-Да, предполагам.
-Нека поискаме сметката тогава.
Поискахме сметката, след което Мишо я плати и тръгнахме.
-Как винаги сте толкова красива?
-Моля?-изчервих се
-Чухте ме.
-Н-не знам, защо мислиш така?
-Ами, защото Вие, млада госпожице, сте точно толкова красива, колкото най-скъпоценния камък в света, но със сигурност сте много по-ценна от него. Вие сте съкровище.
-Ооо, ами, ами, аз, н-не знам какво да кажа, т-това беше изключително мило и красиво.-отново бузите ми придобиха розов нюанс.
-Мога ли да Ви попитам нещо?-спира и пада на колене-Желаете ли, да станете момичето което искам да е с мен до края на живота ми?-хвана ръката ми.
-Нека първо да си говорим на "ти" и за въпроса...лошо ли ще е ако рискувам?-засмях се тихичко.
-Абсолютно не!-хвана ме през кръста, вдигна ме и ме завъртя, след което понечи да постави целувка на челото ми-От днес вече си моето момиче.
-Дам.-прошепнах.
Получи ли се? Аз мисля, че нищо не стана, но все пак. От много време не съм ъпдейтвала, но не ми достига времето...Съжелявам🙄. Ще опитам да съм по-редовна, но не обещавам.
Цункии<3
Чао:)
