Отворих очи...още бях прекалено сънена, за да се оглеждам наоколо, но видимо бях заспала в хола.
Може би не съм успяла да стигна до спалнята ми.
Включих телефона си и видях, че вече е станало 11:00
-Алекс, пак си се успала...
След тези думи, станах и се запътих към кухнята. Мислех си как ще си направя чаша топло кафе и може би палачинки.
Да, но явно някой не е на същото мнение.
*звън на телефон, примесен с вибрация*
-Охх кой ли пък е сега?-измърморих си недоволно аз
-Добро утро, госпожице...
-Петрова, Алекс Петрова...
-Госпожице Петрова, звъня ви за господин Димитър. Заловен е, всъщност сега е в стаята ни за разпит, един от колегите го разпитва.
-Добре благодаря ви, след около час ще съм в сградата на полицейското управление.
-Няма проблеми, довиждане!
Ахх, най-накрая...
Изпуфтях аз и се хвърлих на дивана.
-Това нищожество ще ми плати с живота си.
Направих си закуската за която си мислих по-рано.
Палачинките бяха толкова пухкави, меки и сладки. Заляни с кленов сироп, както ми ги правеше баба, преди години.
За окраса на чинията сложих и някой друг замръзен плод.
Малко преди да приключа със закуската, получих още едно изненадващо обаждане.
-Ало, Алекс?
-Кажи, майко какво искаш?
-Трябва да дойдеш да вземеш, Тери, от както се изнесе не иска да се храни.
-Добре, ще мина по-късно, сега имам ангажимент.
-Добре, до после Алекс.
Честита Нова година хорица. Натъпкахте ли се с храна, а алкохола, с мярка ли беше, хаха? Тръгна си 2019...дойде 2020, надявам се да е изпълнена с много позитивни емоции за вас. Пожелавам ви и да не спирате да преследвате мечтите си. Каквото не сте свършили през 2019 ще го свършите през 2020. Та да обичкам ви, дано главата да ви е харесвала и да хах.
Чао :*
